Бални хроники

20 декември 2012 текст Клодин Жендова, снимки lostbulgaria.com
Коледа е светъл празник за душите и сърцата. Но кой отказва малко веселие – разнообразие за умовете и телата? Днес сме навикнали на коледна суматоха, скъпи дарове и пищни пиянски вечеринки. А нашите прародители – те са прекарвали културни, красиви, страхотни и най-вече – дълготрайни коледни празници. Защото баловете във времето преди Втората световна война са започвали по Коледа и са спирали чак в началото на пролетта.


В “две и две прави пет” има известна привлекателност
Софийските балове са били пищни, чудни и натруфени. Най-красивата бална зала е била тази на Военния клуб. Ако не знаете, ето научете – Военният клуб е построен през 1893 по проект на чешкия архитект Антоан Колар, проектирал по-късно и паметника на Васил Левски. Втора по красота (класацията тук е условна, защото, вярваме, всяка от залите е носила своя облик и чар) е балната зала на Градското казино. Това, мили ни приятели, е сградата на днешната Софийска градска художествена галерия. Навремето там е свирил прословутият чуждестранен оркестър, издавил се драматично по-късно на Титаник, пяла е звездата на Метро Голдуин Майер – актьорът Хосе Мохика (чийто костюм, твърди се, бил разкъсан от софийски дами, посрещнали го горещо на Централна гара), а през 1929 е избрана и първата Мис България. За нея обаче ще ви разкажем някога отделно. Защото това е една много сладка история за една обикновена щерка на търговец на яйца от Враца, превърнала се за седмица в най-популярното същество в София.
В средата 30-те се появила и третата зала, перлата в короната на модернизма – зала България, която бързо завладяла сърцата със своите две чудеса – инсталацията за “кондициониран” въздух и механизма за прибирането на седалките, на чието място се явявал гладък и великолепен дъбов паркет. Въздух и танци – какво по-насъщно?

Ако няма Господ, всичко е позволено
Колко от “всичко” е било позволено по време на въпросните балове не знаем и никога не ще разберем. Но сме наясно със следното – за да присъства човек на някое от тези бленувани светски събития, не е било достатъчно да закупи входния си билет. Предварително е трябвало да получи лична покана, да се снабди с подобаващ тоалет (фрак за господата и ослепителна вечерна рокля за дамите) и едва тогава да заплати споменатия билет. Цената му е била висока, но не и непосилна. С повече или по-малко лекота тя е могла да бъде платена както от милионери, така и от “санкюлоти”. Ето защо на помощ идвал механизмът с поканите. Неканените гости са си неканени гости, винаги.

Бесове
Но не винаги баловете били само цветя и рози. Ето една история с етикет “бални дамски тоалети”, отрицателни нотки и драматичен привкус.
На ул. Търговска съществувал премодерен бутик, в който изписвали рокли от Париж и Виена. Но правилото било – само по две! Едната се продавала в София, а другата – задължително в провинцията. Едно от тези модни чудеса се появило на пищен бал в зала България, превърната от Дечко Узунов в морско дъно. Дамата в комплект със своя тоалет била така изящна и фамозна, че на господата им се завил свят от толкова много красота. Но щастието, уви, не е дълготрайно. Всичко придобило най-неочаквани мрачни краски, когато в залата пристъпила още една дама с досущ същата рокля. Двете госпожи се гледали изумено, новодошлата побягнала, а другата се разридала горко. Станало неловко, но балът не спрял и за миг. Защото, знаете, шоуто трябва да продължи.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.