Армагедон в ретроспекция

28 март 2013 текст Дани Николова, снимки Илиян Ружин, lostbulgaria.com
В дебелата книга с позлатени страници, която мнозина от нас така и не са чели, Армагедон е мястото, на което се води последната битка между Господ и Сатаната, подопечните им ангели и дяволи и в крайна сметка – между доброто и злото. Ние ще ретроспектираме един микроармагедон, евентуалният край на един своеобразен мъничък свят и последната битка между неговите любители и върлите му противници. Ще ви разкажем за Женския пазар – това приятнострашно, старо, традиционно място в сърцето на София.


Ще го бъде или не – това се пита. И ако го бъде – как? Това е важно. Защото половинчато свършената работа не е решение на нито един проблем – особено пък архитектурен. Привържениците на пазара настояват той да не се променя ни на йота. Драго им е да го гледат именно такъв – мръсен, но шарен; шумен, но приключенски; претъпкан, преевтин, препълнен с различни хора, езици, вещи, Adibas-и, кепабчета и зарзават. Недолюбците на пазара пък мечтаят той да изчезне от лицето на земята. И за да се умилостивят и двата лагера е необходим един наистина добър проект за реконструкцията му, какъвто до момента, мислим ние – няма.
Ако пазарът наистина изчезне, преобразявайки се в подземен паркинг за 400 автомобила (един от проектите, за момента спрян от съдебни дела), ще ни е мъчно за околните магазинчета на придошлите през 90-те арабски емигранти. Малки шарени магазини, от които човек може да си купи наргиле, ако му се прииска, продукти, с които да забърка кекс с кардамон или да намаже филийка с хумус и заради които изключително красивите, но опасно разрушени къщи наоколо изглеждат пълни с живот.
Ще ни липсва и онзи облик на пазара, придобит по времената на соца, когато Женският пазар не е бил Женски, а е носил гордо името на социалист, публицист и профсъюзен брат (Георги Кирков – за онези, които не помнят). Във времената, в които частната инициатива е била с размерите на нещо много мъничко, пазарът е оцелял и ние недоумяваме как. В живота обаче всяко нещо си има логично обяснение и тук то е следното – социалистическото производство се е съобразявало с всичко друго, но не и с търсенето. Затова нашите баби и дядовци са обичали да кръстосват пазара, откривайки съкровища. Нещотърсачеството е валидно и до днес. Както и рискът коварно да те измамят.
Изчезне ли пазарът обаче, ще изчезне и друго – естествената граница между по-богатската и по-неугледната част на стара София. В първия план на града от 1881 всичко било преобърнато, но пазарът останал какъвто бил – простиращ се по течението на малка рекичка, вливаща се във Владайската (реката е зарита и сега, вярваме, минава под улицата), обкръжен от воденици и джамии, място за срещи, разговори, хулене на политици, уреждане на годежи, разходки и убиване на време. Сетне всички небългари били изгонени на запад от пазара, а той се превърнал в своеобразен разделител между заможната и простолюдната част на града. Но станал и своеобразен обединител на всички места и култури от стара и нова София. Шарено място, каквото е и сега.
И накрая, ще ви кажем какво не зависи от съдбата на пазара. А не зависи, просто защото отдавна е изчезнало – за жалост и тъга, защото е наистина мило. Това са думите, които продавачи и купувачи са разменяли в мига на покупката. “Айде и да илядиш!”, казвал продавачът наместо “заповядайте”. “Хаир от пари и хаир от стока да имаш!”, отвръщал купувачът, наместо “благодаря”.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.