Дългата разходка с Шута


24 юли 2013 текст Дани Николова, снимки Владимир Томашевич
Александър Първанов – Шута е симпатичен градски герой, който мнозина разпознават. За едни той е вокал на не една и две хардкор/скейт пънк банди (Piranha, Brothers In Blood, Vendetta), за други – близо 100-килограмов скейтър, на който оли-тата (трик в скейтбординга) трудно се получават, а за трети – човекът, който отваря поръчаните от тях бири зад бара на Билкова (ул. Цар Иван Шишман 22). Истината е, че той безпроблемно е всичко накуп, а за да сте сигурни, вижте какво ни разказа за себе си в една петъчна, мързелива разходка.


Обезсмъртен
Piranha я има от близо две години. Първият си албум Skate After Death издадохме на 17 май и оттогава, а всъщност и от самото създаване на бандата, гледаме да свирим на максимално много места, винаги свързани със скейт. До края на годината ни очакват суперинтересни неща. На 12 август ще свирим в GrindHouse (бул. Цариградско шосе 73 – бел. авт.) с една хърватска скейт-пънк банда, септември заминаваме на мини турне в околностите на България – Солун, Скопие, Белград, Загреб… Октомври ще свирим на традиционния вече Tattoo Fest, ноември и декември ще си пробваме късмета в Холандия, а през цялото това време ще правим нови и нови парчета. Напролет записваме и втори албум.


One Hour Of Skateboarding a Day
Keeps The Antidepressant Away

Piranha е свързана само и единствено със скейт. Текстовете ни са малко безумни, аз съм авторът, хаха. В тях се говори за парти, скейтбординг и приятели, които карат заедно. Посланието е ясно – let’s skate, let’s go crazy!
Всъщност, винаги когато свирим някъде извън страната, вземаме и бордовете със себе си. Харесва ни да караме с местните хора. Случва се дори да избираме градовете по това дали има удобни за каране места и съоръжения. Всичко, което правим, е просто за кеф. Караме скейт, свирим пънк – ако покрием разходите си, добре. Ако пък не – няма особено значение.


Поетика на движението
Карах активно в годините между 1995 и 2000. После десетина години почивах, но откакто съм с Piranha се завърнах към стария кеф. Вече съм на близо 35, тежа 99 килограма и злоупотребявам с алкохол редовно. Та, в този смисъл, триковете трудно ми се получават… Цялата работа обаче е за удоволствие. Излизаме да караме по няколко пъти седмично с момчетата, а пък всеки месец различни скейт магазини организират състезание. Тегли се жребий кои да бъдат участниците и този път тежката задача се падна на вероятно най-слабата двойка, съществувала някога, хаха. Един срещу друг в скейт батъла се изправяме аз и Олег (барабаниста на Pirahna – бел. авт.). Но, честно казано, и тук става въпрос единствено за удоволствие. Събираме се приятели, пускаме си готина музика, един от нас става победител, скейт магазинът, за който се състезаваме, ни дава награда, а клубът - определено количество алкохол, което да изпием. Става супер парти!


Колекционерът
Кефя се на по-стари дъски, които вече не се карат. Оказа се, че имам доста приятели в Щатите, които започнаха да ми изпращат дъски. Така събрах четири-пет абсолютно уникални. Карам бордове, които никъде не се намират и никой вече не притежава. Излизам всеки ден с различен и ми е супер забавно. Формите им са така нетипични за тук, че винаги привличам погледите и карам хората да ми се чудят - "абе, как ги караш тия!” Не се притеснявам, че ще ги счупя – в крайна сметка, те са направени, за да бъдат карани и потрошени!
Е, имам и една-две дъски, които са много специални. Те висят на стената и не смея да ги докосвам. Единият борд е по дизайн на нюйоркска банда, с която свирихме. Те пуснаха лимитирана серия от 50 бройки за целия свят, три от тях пристигнаха в България. Първо си мислех да я сглобя и да я карам, но после реших да я оставя в колекцията. Другата дъска, която чакам с нетърпение е на Тошко Малкия. Този пич е един супер добър скейтър, който замина за Калифорния с мечтата да стане професионалист. Е, осъществи я. Сега излиза първият негов про-модел. Това е голямо постижение за българин!


Love Actually
Приятелката ми е най-добрата скейтърка в България! От две-три години обаче не кара, защото има травма на коляното - скоро я оперираха. Пролетта ще се завърне. Има още няколко момичета - от Пловдив и от Асеновград, които карат страхотно. Действително, жените, които карат скейт, не са твърде много. Малко са, но пък за сметка на това са наистина добри. И приятелката ми е една от тях!


A Party To Remember
Често пътувам с Last Hope – отговарям за мърчандайза на групата. Всеки път преди и след турне имаме навика да се събираме и да се забавляваме. Един септември, след като Билкова почти цяло лято бе в ремонт, се върнахме от турне и направихме редовната сбирка. Събрахме се 15-ина човека и си изкарахме супер. Не че помня кой знае какво, хаха. На следващата сутрин получих обаждане от шефа, който гневно попита „Какви са тия дупки по тавана, бе? Кой е ходил по тавана? Има стъпки, има счупени столове… Какво сте правили снощи?” А аз отговорих „Амии, върнахме се от турне”, хаха. Това беше много странна история. Работихме по ремонта месеци наред, а почупихме всичко само за едно парти. В края на краищата обаче оправихме нещата.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.