Дългата разходка: 1000 names


21 май 2015 текст и снимки Севда Семер
Така е, имат много имена. Е, може би не чак хиляда, но две са сигурни – Марго и Нико. Следим електронното дуо, откакто бяха по-известни като Casio Blaster и 99 mistakes, а скоро ще танцуваме и на новия им проект с по-бързо темпо – Egyptian Syrup. Стартира този петък, 22 май, когато на партито ще дойдат още Slugabed и Cyberian. Преди египетската нощ, в един тих следобед издърпахме 1000 names от зад пулта, за да ги срещнем със София – онази с хилядата лица. Добре, че носехме удобни обувки – започва дългата разходката из важните за тях места в града, който обичаме еднакво.


Хип, хип, два пъти ура

Марго: Веднъж бяхме с жена ми пред Hip Hip Library и мина една баба, която спря да си поговорим. Каза ни, че от дете живее на Кърниградска и че е видяла какво ли не по нея – от известни хора в съседните входове до бомбардировачи през Втората световна война. Започнах да се оглеждам и да си мисля колко ли живот е минал през тази улица. Сега и ние я изживяваме, защото сме постоянно в този бар. Харесваме го по много причини: мястото е приятно, барманът ни е много мил приятел, собствениците са големи ентусиасти на тема култура. Това е място за непринудени срещи в нашия приятелски кръг – винаги знам, че ще засека някого.

Нико: Идвам тук да работя и прекарвам часове. Уютно е, а и зиновете ме вдъхновяват и провокират. С жена ми колекционираме Blood Becomes Water – обичаме илюстрацията и ни вълнува много. За нас с Марго като група графичната част е много важна. Винаги си представяме как да разкажем визуално музиката си. Дори когато сме на сцената се обличаме по определен начин, в една естетика. Искаме да подтикнем и хората да се самоизразяват – което започва да се случва, особено на парти-платформата ни Slow Low, която следва изцяло тази концепция.


Архитектура и натура

Марго: Обикновено с Нико се разбираме да се видим в парка зад НДК, защото е спокойно и има място за всички, хората не си пречат. Дори когато дойда сам, телефонът ми звънва и след малко вече сме 15 човека. Харесва ми, че в този парк сякаш си в друга държава – дори ми е приятна идеята за небостъргачите отсреща, които се строят в момента. Понякога тук се чувстваш чак екзотично, извън времето и пространството, затова става и за почивка, за емоционално зареждане.

Нико: Хубаво е човек да се почувства чужденец там, където живее – това те държи далеч от битовизмите. Често опитваме да се изолираме максимално от новините на деня, да си създадем собствен свят. Този парк много ми напомня за филма на Антониони Фотоувеличението, сигурно затова толкова ми харесва. В София е трудно местата да се запазят в чист вид, да има простор за погледа. Тук откривам точно това. А и в нашата музика природата присъства емоционално. Направихме предния си албум – Invisible Architect – след един период, в който живеехме в Берлин и се бяхме пренаситили с урбанистичното. Тогава се изолирах, дълго време живях извън всякакъв град. Този невидим архитект на природата винаги ни е вдъхновение.


Остани за малко сам

Марго: Оценяваме съвременното изкуство, а точно до любимия ни парк е САМСИ. Не обичам откриванията и въобще социалната част на изложбите, но обичам да съм тук, когато е спокойно. Ако сме в друг град, винаги посещаваме поне един музей – важно ни е да се срещаме с тези пространства. А тук е толкова тихо – София е малко претоварена, отесня за по-интимни разходки. Все пак има много места, които са със силен собствен дух и са свързани с нас. В един момент живеехме срещу Захарна фабрика – едно от малкото оцелели автентични градски пространства, с носталгична атмосфера, наслоена с усещания от пристигащите и заминаващите от гарата.

Нико: Тогава имахме един период, в който вечер гледахме много филми. Веднъж си пуснахме Сталкер, но успяхме да изгледаме 20 минути и трябваше да го спрем – на Захарна фабрика ние направо живеехме в този филм! А в САМСИ ми харесва това, че не е изграден като светилище. Някои музеи са храмове, което прави дистанцията между изкуството и зрителите огромна. Извън откриванията, изложбата ти предоставя един специален момент – сякаш е отворено само за теб. Това е едно от местата, където човек може да остане, за да мисли. Факт е, че ако се абстрахираш от цялата градска анархия, можеш да чуеш и видиш много интересни неща – стига само да се заслушаш.


Десерт, десерт, основно

Нико: Вчера беше международният ден на хумуса! Това е една много основна храна вкъщи и затова с Марго често се озоваваме в магазинчетата на Цар Симеон. Влизаш и веднага усещаш мириса на подправки. Постоянно разпитвам продавачите кое какво е, откъде идва и за какво се използва. После има експерименти – не ям месо, а вегетарианската кухня те провокира да пробваш нови неща, за да не ти става скучно. Вкъщи си готвим много, напоследък съм се запалил да правя домашен хляб. За тези магазини трябва задължително да се споменат и продавачите – повечето са от Сирия или Иран. Обслужването винаги е на ниво.

Марго: Да, успяват да те накарат да се чувстваш специален. Не просто пазаруваш и излизаш, а ти става приятно да си купиш това, за което си дошъл. Свързваш го с емоцията. Ние много често си ходим на гости и си готвим. Нико е повече по здравословните неща, а аз ям доста сладко. На колелото си имам една лепенка – "Животът е кратък, започни с десерта". Двамата все пак се засичаме над някои чинии – тези с хумус например. Напоследък съм все по-отворен към екзотичните вкусове.


Африкански маски, стари плочи

Марго: Бащите ни са колекционери на изкуство, така че сме израсли по антиквариатите. Като бяхме малки, моят често ни водеше със себе си. Затова и обичаме да ги разглеждаме сега, има нещо страхотно в това да попаднеш в такъв необикновен магазин и да откриеш нещо специално. За мен е и момент за почивка. Стилът ни на работа е такъв, че изпадам в някакво особено състояние на ума – изцяло съм вътре, постигам тотална концентрация, слушам, представям си. Цялата ни работа се състои в импровизиране и структуриране, отново и отново, докато не почувстваме, че парчето е завършено. След тези сесии имам нужда да се изключа напълно и успявам да го правя. За Нико обаче не е така. Той не спира да мисли, обажда ми се късно вечерта да ми каже, че има някаква нова идея. Така че местата, на които аз си почивам, за него често са работни. Но и двамата се зареждаме, събираме идеи и усещания – енергията в антикварните магазини е страхотна.

Нико: Аз дори съм учил антиквариат през годините, когато още я имаше тази специалност. Не смея много да реставрирам, но определено тези предмети, а и самото място, ми доставят голямо удоволствие. Оценяваме всичко, което ни помага да забавим ход. В София има много напластявания, хора, коли, какво ли не. Понякога направо имам чувството, че градът е превзет от машините. Преди година обаче видях на Юрий Венелин един Варбург с млад шофьор – създаде ми невероятно усещане за безвремие, а оттам и на спокойствие. Все пак харесвам мястото, на което живеем. В един момент си направих иронично една татуировка на лакътя, на която пише Perfect world. Сега обаче ми става все по-истинска, започвам да вярвам в нея. Смятам, че всеки трябва да се погрижи да си изгради своето място.


Партито Slow Low със Slugabed, Egyptian Syrup и Cyberian е на 22 май от 22:00 във Фабрика 126, вход 10лв

soundcloud.com/1000names
soundcloud.com/egyptiiian-syrup


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.