Дългата разходка с Валери Гюров


20 август 2015 текст и снимки Севда Семер
В една паралелна реалност щяхме да го представим като състезател от Формула 1, ако един германец не беше задигнал колата му за картинг преди 20 години. Сега пращаме мислено "данке", защото след това Валери Гюров започва да се състезава със собствените си скоростни идеи за града. Става архитект, с няколко човека основават Трансформатори, а наскоро сряза червената лента на Urbanik, които обзавеждат града с хитри мебели като стойки за велосипеди и пейки-кубчета. Идеята им е да работят както с държавната администрация и НПО-тата, така и с компании, които се чудят какво да направят с тротоара отпред. Това парче тротоар, впрочем, ни е важно – защото малките промени в града са супер необходими, както казва Валери по време на дъждовната ни разходка, завършила със слънце и дъга.
Е, май и природата е готова да вярва на човек, толкова влюбен в София.


Сядам на В като Валери

Дядо ми, който скоро става на 91, е строителен инженер. Работил е по НДК и други знакови сгради в София. Баща ми и брат му тръгват по неговите стъпки, обаче аз си казах "няма начин" – през цялото време ще се сравнявам с неговата работа, а това може да те побърка. Всъщност като бях много малък, баща ми ме записа на курс по картинг, без никаква идея в какво се забърква. Аз бях дотам – толкова се влюбих в тази количка, че състезанията станаха целия ми живот. Беше страхотно: излизахме на пистата през лятото, а през зимата бърникахме колите и ги поправяхме. И така, докато моята не я откраднаха. Тогава трябваше да се откажа от идеята да бъда състезател. Малко след това започнах да рисувам и да се интересувам от архитектура – само да не е строително инженерство, мислех си. Заминах да уча в Германия, а щом се върнах, основахме сдружение Трансформатори. Напоследък енергията ми е в новия проект. От работите на Urbanik са ми любими тези стойки за велосипеди, които са едновременно и табло за комуникация – супер е, ако може малките градски детайли да съчетават повече от една функционалност.


Нещо старо, нещо ново

Мисля, че можеш да разбереш много за града ни, ако наблюдаваш плочките по тротоара. Тук някой нещо е ремонтирал, там изведнъж се сменят, после срещаш трета и пета промяна. Това е София – всичко е смесено по някакъв уникален начин, който страшно ми харесва. В този миш-маш от архитектура, сгради, функционалности и хора, места като Женския пазар са есенцията, центърът на цялата тази супер бъркотия. Обаче преди ремонта, разбира се. Реновацията ме изуми – ако искаш да промениш това място, не питаш за мнение само едната страна в дискусията. Никой не се поинтересува какво мислят хората, които работеха на това място, от какво имат нужда. За мен е много важно да ценя различните части на града. Вместо да се опитваме да направим всичко еднакво, далеч по-логично е да запазваме собствения чар на всяко едно място.


Веднъж изядох три една след друга

Дори да не съм гладен, ако минавам през пекарна Танур (на Цар Симеон 75), си взимам поне една питка. Страшно вкусни са! Много обичам да водя тук и разни приятели и познати. По някакъв начин цялата улица ми е особено мила – харесва ми как всякакви хора, родени другаде, откриват своето място на нея, започват малки бизнеси, дават нещо на града. Прекарах седем години в Щутгарт, в които ми беше адски трудно да се почувствам у дома или изобщо да се усетя добре дошъл. Сега като обикалям разни места, наситени с такива истории, ми е лесно да ги чуя и разбера. София е странен град, често си мисля, че има две лица. Когато се разхождам с колелото, винаги се оказвам в района около Централна гара, където сградите, начинът на живот, самите хора ми се виждат различни. Нещо много искрено се случва там.


Дишай дълбоко

Един от огромните бонуси на града ни е, че е страшно зелен. Хората не се замислят много за това, обаче ако обиколиш малко Европа, започваш да го виждаш – тук има дървета почти на всяка уличка и това е жестоко. Ако имаш място, което не се използва по друг начин, а може да пречиства въздуха – защо да не го озелениш? Тези дни съм супер щастлив за "зелените релси" около Руски паметник, които сега се слагат, и изобщо за ремонта, който тече тук зад гърба ми. Помня, че преди време от Трансформатори водихме диалог с кмета на този район и обсъждахме точно такива решения. Тогава нищо не стана, после сдружение Зелени релси подхванаха въпроса – голямо браво за тях. Промяната в градската среда би трябвало да започва отгоре надолу, а не както при нас, от малките райони към големите. Но ако това ни е вариантът в момента, защо не?


Тетрис от високо

Виж, докато сме били в асансьора е изгряло слънце! Много ми харесва как внезапно се сменя времето в града, в такива моменти ти трябва само един фотоапарат и да можеш да снимаш. Обичам да идвам в ресторант Архиви заради гледката от високо. Всъщност покривите са ми много любима част от София, за мен те са друг вид градски площад. Това, което се вижда, като погледнеш надолу, често е изненада – нали докато вървиш по улицата забиваш поглед в земята, но щом се озовеш над покривите, изведнъж сградите стават като кубчета лего, а пътната настилка се превръща в дизайн елемент. И виждаш страшно много неща, които иначе никога не си забелязвал. Например оттук може да разгледаш фигурите с глобуса върху сградата на улица Иван Вазов (където днес има банка). Катеря се понякога полу-легално на разни покриви, за да попивам гледката. Ако има и къде да си поръчаш бира, щастието е пълно.

Urbanik е на urbanik.bg
Сдружение Трансформатори са на transformatori.net


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.