По маршрута на Metropolis


1 декември 2016 текст Емануела Иванова снимки архив Metropolis
"Ако хронологично движим пръст по картата с адресите на събитията ни, маршрутът ще заприлича на онези сложни кодове, с които си отключваш телефона". С тази уговорка диджей Steven и Ясен Петров влизат в ролята на екскурзоводи, а ние ги следваме за историческа разходка в електронния град, който строят от 20 години. Срещаме се до НДК – на метри от първата копка на подвижния метрополис, който днес е маркирал със знаци "Аз бях тук" цялата страна. Миг преди да отпразнуват пак първите си две десетилетки с парти със Свен Вет на 2 декември, рождениците ни разказват за градоустройствените промени, архитектурните модификации и емоционалните ремонти, които продължават да правят в електронния ни свят.


ПАЛАТКАТА
Първото ни събитие беше през 1995 в шапитото на Вельо Горанов, в което беше театър Движение. Намираше се на мястото на Хилтън и събра 2500 човека, фенове на нещата, които ние обичахме и пускахме. В онези години беше невъзможно да направим парти в някой клуб в петък или събота вечер, собствениците постоянно ни отпращаха с "тази вашата музика никой не я слуша". Когато организирахме това парти в неделя обаче се оказа, че същата тази музика събира повече хора, отколкото плейлистите в силната част от уикенда. Знаехме, че електронната вълна залива Европа и все някога ще дойде у нас. Решихме да ѝ помогнем и понеже нямахме възможност да отворим собствен клуб, си направихме пътуващ – това е Metropolis.


ПОДЗЕМИЯТА
Наистина "култови" бяха партитата ни в подлеза на Софийския университет или, както една позната манекенка беше описала адреса, "под сградата с двамата човека срещу Ялта". През първите години неколкократно сме събирали феновете там, а по-късно окупирахме два пъти и подземния паркинг на мола на Хемус, сегашния Park Center. За партито на Джон Дигуид там заградихме с двуметрови плоскости половината пространство на ниво -2, защото от пожарната изчислиха, че толкова място ще ни стигне за публиката, която очакваме. Оказа се, че сметките са сбъркани и вътре стана адска жега. В някакъв момент трябваше да отваряме резервните врати и можеше да видиш как парата изпълва студеното пространство отвън.


СПОРТНИТЕ ЗАЛИ
През 1997 в Христо Ботев беше едно от най-инфарктните ни събития. Metropolis се завръщаше след пауза, заради кризата в страната и бяхме поканили Джеф Милс. Точно тогава обаче в Горна баня падна ракета, която беше насочена към Сърбия, и Prodigy отмениха датата си в София. Опасявахме се, че и Милс ще направи същото. А и той е доста странен тип – ходи изтупан с костюми на Армани, своенравен е и се стягахме за всичките му претенции. Въпреки това, сложихме пулта на най-високата тераса в залата, до която се стигаше по една метална стълба. Не питайте как сме качили техниката горе, по-странно е как Джеф Милс се нави да мине през някаква си дупка в тавана! Бяхме постлали червен мокет под пулта, за да покрием сгурта, а мениджърът му седеше на един стол в ъгъла и пазеше никой да не го доближава. Вечерта мина супер. На сутринта обаче, когато трябваше да даде пресконференция в пълната зала на Японския хотел, разбрахме, че Милс си е сменил полета и е отлетял без да каже дума. Имаме такива истории за всички спортни зали в София – обиколили сме ги по няколко пъти, въпреки че нито една от тях не е пригодена за музикални събития, дори най-новите. За всяко парти ни се налага да изграждаме нещо допълнително. Веднъж дори сложихме временна изолация на Универсиада: приятели катерачи се пуснаха от покрива и сложиха каменна вата върху стъклата, които делят залата от Шипченски проход и блоковете отсреща, за да си нямаме проблеми със съседите. Подейства – нямаше нито един сигнал в полицията, а ватата свърши работа за няколко концерта след нас.


ПЛАЖЪТ
Освен градската архитектура, сме променяли също ландшафт и хинтерланд (смеят се). Техническите екипи, с които работим, още наричат партито в Созопол отпреди 6 години Учение 2000. Между пътя и плажа имаше към 20 метра денивелация и всичко се пренасяше на ръце – уредби, осветление, рампи. Дотук добре, но в един момент стана ясно, че партикаблите за артистите са сложени под страшен наклон и трябва да се строи наново. Освен това, нямаше огради, така че да пускаме само хората с билети и съответно си ги вдигнахме сами – с колове и строителни найлони. Накрая се оказа, че ние много хубаво сме си заградили мястото, но от хълма отсреща можеш да гледаш идеално целия купон. Цял Созопол се забавлява безплатно, което не пречи това да е едно от най-добрите ни партита изобщо.


ЗАВОДИТЕ
Партито ни в Завод Витоша се помни като едно от най-студените. Десин Масиело трябваше да пуска в бившия мебелен мол, в който няма никакво отопление. Изнамерихме една високотехнологична машина, за да вкараме топло в двете зали, но се оказа, че тя изхвърля опасни газове и генераторът трябва да е отвън. Прорязахме една от стените и вкарвахме жегата през тръба, но пак не беше топло – и въпреки това се получи много силна вечер. В бившия Хладилен завод Мраз нямахме такива проблеми с градусите, но затова пък подът вибрираше здраво на партито на Бен Клок. Залата обаче беше огромна и много красива – перфектна за случая и настроението.


УЛИЦИТЕ
Когато подготвяхме първия стрийт парад, исках­ме да минава през символични точки на града. Затова избрахме да тръгва от Кравай – мястото е знаково за алтернативната музика и мислене, там се събираха първите бунтари срещу системата през 80-те. От Фритьоф Нансен завивахме по Васил Левски и приключвахме при Паметника на съветската армия с отворено парти, защото и днес вярваме, че феновете заслужават да могат да слушат електронна музика и без вход. В интерес на истината, тогава не ни беше никак трудно да затворим част от София за два часа. Сигурно сме ядосали немалко хора, но повечето ни се радваха. Стотици излизаха по прозорци и тераси, особено по Левски, за да ни помахат. В следващите години маршрутът се промени, но енергията се запази.


БЪДЕЩЕТО
Има места, които сме обмисляли за парти, но сме се разубеждавали по различни причини. Едно от тях е тунелът към Люлин. Имахме желание да пускаме вътре, но това означава да прекъснем основна пътна връзка за няколко часа, за да строим сцена и да слагаме тоалетни. Ние не искаме да пречим на хората, а да ги забавляваме, затова и събитие на Metropolis никога няма да се случи там. Мястото, за което още мечтаем обаче, е Бузлуджа. Тази сграда е световноизвестна. Когато Rødhåd беше при нас през октомври, ни разказваше как е завършил архитектура в Германия и е изучавал паметника ни като пример за изчанчен и интересен стил. Всъщност той е бил толкова впечатлен, че една от първите му плочи се казва Бузлуджа. Сещате се, че има милион причини там да е невъзможно да се прави събитие в момента, но има време – Metropolis ще расте, докато старее.

Metropolis 20 presents Sven Väth е на 2 декември в Интер Експо Център, 22:00, 35лв от eventim.bg


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.