Дългата разходка с Весела Бабинова


28 ноември 2012 текст Анастас Пунев, снимки Илиян Ружин
Нарекохме я “агент на чудото” в ангелския й (отличен с Аскеер за изгряваща звезда) дебют в Нощна пеперуда на Явор Гърдев. Тя пък се оказа, че го прочела. Млади актриси, които четат критика – това със сигурност е рядкост и е нормално там някъде да се крие новата Офелия, отново режисирана от Явор Гърдев в неговия Хамлет, но този път не на камерна, а на голяма сцена. На 23 Весела Бабинова вече е стъпила в крачките на големите и ако по нещо не си личи, то е липсата на каквато и да било звездомания.


Весела и фотогенична
Срещаме я пред езерото Ариана. Суети се, после казва “стига с тази суета”. Разбираме, че се смее често (името подсказва все пак), но никога, когато позира и є кажат да се смее. “Мислех се за нефотогенична, но май се оказа, че не е така, изненадах се”. Друг е въпросът, че не вярва в правилните черти. “Това, което сега възприемаме за красиво, не значи нищо. В театъра ми е интересна самата роля, дали ме докосва по някакъв начин. Магнетизмът на сцената ме кара да забелязвам някого, но това не е от красота, а от присъствие”. Едва ли е изненада, че номинира Снежина Петрова за любимото си театрално лице.


Маймуна с книга
“Тук, на паметника на Съветската армия, съм прекарала тийнейджърските си години, въобразявайки си, че съм много готина. Не мисля, че трябва да събарят паметника. Може да носи спомен от времето, когато е правен, но е част от историята. Съжалявам, че никога няма да мога да видя мавзолея например. Можеха да го оставят, да сложат една табела Това беше мавзолей на еди-кого си, или да го променят”. Може да е вярно, че хората са големи колкото мечтите си, но Весела е доволна и на нещо по-просто – да се качи на любимия си клон в парка на Съветската армия и да чете книга. В момента Сто години самота на Маркес (“работим го по сценична реч”) и Манон Леско, преди това Мадам Бовари. Качва се на клона с ловкостта на момиче, израсло сред джанките в Люлин, но с детинско желание и малък страх от контузия преди утрешното представление.


Готова на всичко
Освен да се катери по клони, Весела вече умее да разглобява Калашников и да играе балет – малка част от задълженията є по време на подготовката на Нощна пеперуда. А какво още би направила? “О, искам постоянно да ми поставят задачи и да ги изпълнявам. Искам да се науча да свиря на някакъв инструмент – по време на репетициите на Хамлет, докато се разпявахме, Калин Николов (композиторът на представлението – бел. авт.), ме изпитваше по една книга за пиано, която си бях купила. Имам много добра зрителна памет, но не знам зад кой клавиш какво стои. Обаче всичко бих пробвала за някоя роля.”


Певческа треска
С пиано умения Весела ще може да си акомпанира сама на караоке сцените в Хамлет, където пее парчета на Adele, Kula Shaker и Florence + the Machine. Това пък как го прие? “Прегърнах го. Когато трябва да пея на караоке, винаги се притеснявам. Иначе обичам да пея, но в първите секунди се чувствам, все едно има жури срещу мен. Лео (Йовчев – бел. авт.) всеки път ми казва да си представя, че няма друг освен нас на сцената, но в едно от първите представления се разконцентрирах и направих грешка. Проклинах се до антракта!”. В рецензия за същото представление колеги написаха, че фалшивеенето на младата Офелия било много хубав режисьорски ход – явно дори когато бърка, Весела знае как да го прави. “Радвам се, че Явор не искаше от мен да показваме Офелия като многострадалка. Много е важно един актьор да може да се хвърли в това, което прави, иначе ако спори постоянно с режисьора, става непродуктивен.”


Операция “Чисти подбуди”
По пътя към Театро ни спира бус на популярно телевизионно предаване за VIP хора. Весела бързо отрича да се възприема като звезда и заявява, че не са спрели за нея. “Все още съм малка, влияя се от рецензии. Но няма да направя нещо различно от както си го мисля заради критиката; това дали си свършил работата си го казва режисьорът и ти самият също. Нямам илюзии и знам, че имам още много работа и тепърва ще се случват нещата – факт е, че ноемврийските представления на Хамлет се получават по-добре”. Онова, което е спасило Весела в трудните моменти, обаче не е болната амбиция. “Амбициозна съм, но не прекалено. Една от любимите ми мисли за театъра е на Невена Коканова – когато тръгнеш с чисти подбуди към нещо, то винаги се получава”.


С рогата срещу Академията
Изгряващата звезда е още в трети курс, но вече има отявлено негативно мнение за НАТФИЗ. “Понякога се чувствам като на маскен бал. Като кандидатствах, благоговеех пред това място и вярвах, че там се случват невъобразими неща. Оказа се така, но не в посоката, в която си мислех. Твърде много псевдоприятелски отношения, твърде занижено ниво на хората, които приемат, а мечтите им след това са свързани предимно с телевизията и сериалите. Празнотата в очите, която често забелязвам, не ми се вижда присъща за това място.” Все пак трябва да завършим позитивно с нещо за учителя на Весела – Пламен Марков. “Това е човек, който ни е научил на много неща – да се държим по-мъжки, да мислим повече. Да речем, когато си избирахме откъси в първи и втори курс, винаги ни е питал защо ги избираме, никога не е приемал за отговор „просто защото много ми харесва”. Е, ние вече казахме доста за Весела, така че нищо не пречи да завършим и така: просто много ни хареса.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.