Дългата разходка със Стефан Василев


6 декември 2012 текст Анастас Пунев, снимки Илиян Ружин
Проектът Urban Saints е базиран на проста и доста ефектна концепция – красиви момичета, позиращи пред кръгли елементи от градския пейзаж, с които приличат на истински светици. Фотографът-иконописец Стефан Василев е с поглед, вперен не в небето, а из ежедневните маршрути на столицата, по които премина и нашата разходка.


Светецът сутеньор
Пресмятайки кои кръгчета ще уважим по пътя, разбираме че Стефан не е типичният фланьор. “Опознах София покрай снимките. Оказа се, че из малките улички и пресечки има големи богатства.” А формулата за намиране на кръгове е лесна – “Когато трябва да отида от точка А до точка Б, избирам най-заобиколния маршрут, така че да имам време да огледам. У нас кръгът не е толкова силно застъпен, както в други градове – например в Брюксел на една улица могат да се направят по 20 снимки с кръгове.” Ако забележите шофьор, който се оглежда подозрително по тротоарите, да знаете, че най-вероятно е Стефан. Но оглеждането е за кръгове, не за момичета. “Мацките със сигурност няма да свършат преди местата. Най-забавното е, когато ми сводничат – абе, тук има едно момиче, защо не го снимаш?”
Едва ли някой би имал против да прекарва свободното си време, снимайки красиви жени, които сами се предлагат, без дори да има нужда от реклама. Стефан обаче няма намерение да спира дотук – “В началото целта ми беше да имам втора снимка, после да станат 20, но сега са 70 и категорично желая да направя изложба и книга. Имам прекалено много идеи как да го направя. Мисля си за QR кодове, които да разлепя по местата и всеки да вижда снимките чрез тях, описание на момичетата, карта на София с всички места, какво ли не. Вече имам и предварителна договорка с едно издателство.”


Расте, но не сивее
Може да е опознал София покрай Urban Saints, но Стефан е категоричен какво харесва и какво не харесва в града. “Стръмните улички като Париж са ми любими – все едно не си в София, а в Свищов например. Липсват ми повече от тях, както и зеленината.” Обяснимо е – Стефан живее в Манастирски ливади и, по свои признания, се засича със съседите само по магазините. Общият му урбанистичен тон обаче е позитивен: “Най-хубавото на София е, че е разнообразна – малки улички, бетонни квартали, паркове, всякакви хора. Такава е и целта на проекта ми – да не се повтарят нито момичетата, нито обстановката. София изобщо не е сива или скучна, отношението на хората е такова.”


Не съм затворен кръг
Идеята на Стефан изглежда едва ли не аматьорска в своята простота, но въпреки това беше избрана сред стоте финалисти (от хиляди участващи) в американския конкурс Art Takes Miami. Никак не зле за идея, имаща нужда от жена, кръг и ъгъл, под който да се снима. “Боях се, че на Запад няма да разберат идеята ми, тъй като не са толкова религиозни, но вече имам уговорка за издаване на евентуалната книга в Щатите. Религиозното обаче е само визуална тема между снимките. Моята цел е да покажа, че всеки има своята свята част. Въпреки това ме разкритикуваха, че било богохулство и как така ще снимам момичета с голи рамене и влажен поглед. Но предпочитам да не обяснявам, нямам проблем някой да мисли така.”


A Perfect Circle
На хипнотично зелената трева, върху която някога никнеше мавзолей, Стефан допълва религиозната тема – “Бях си разпечатал снимки с икони и се чудех дали да не повтарям отделни пози, но така вече щеше да е прекалено, а и не искам снимките да изглеждат като икони. Още повече че не съм вярващ.” Последното не е съвсем така, защото обсесията му по кръга подозрително прилича на вяра: “Кръгът е въплъщение на идеалната божествена форма. Чувал съм, че един от изпитите в Художествената академия бил да нарисуваш кръг. Така преценяват и окото, и ръката ти. Има елемент на трудно постижима перфектност – точно както във всяко от момичетата.”
Макар и да “свещенодейства”, търсенето на красота и съчетанието на идея и визия не са дадени свише на Стефан. Все пак работата му е свързана с дизайн. “Дизайнът може и да не спаси света, но със сигурност ще направи края му по-лицеприятен. Дизайнът е във всичко. Занимавам се предимно с продуктов дизайн и не смятам, че някоя моя опаковка ще промени нечий живот, но лично аз мога да почувствам нещо конкретно, докато гледам дизайн – какво си е мислил човекът, докато го е правил. Един ръчно изработен надпис ми стига да се вдъхновя. Тъжно е, когато такива неща се приемат за даденост.”


Зад всеки успешен светец стои по една…
Накрая разбираме каква била цялата интрига с Urban Saints. Проектът е малкото естетическо бягство на Стефан от работата му. “Дизайнерите не са артисти. Възприемам се като занаятчия. Рециклирането е най-важно в нашия занаят. Има хора, които наблягат на това идеята им да е зашеметяваща, но за мен е важно да има послание, което да върши работа на продукта.” Бягството обаче е гарнирано с подводни камъни: “Странно ми е, щом нямам коректив за работата си, както е клиентът за дизайна. Налага се сам да се справям с тежката задача кой кадър да избера от всичките трийсет-четирийсет. Затова трябва да благодаря на приятелката си Моника, която е безпристрастна и ми помага в избора. А и ме търпи да ходя и да се забавлявам, снимайки красиви момичета. Но нея няма да я снимам, това си е нещо лично мое.”


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.