Дългата разходка със Skiller


14 март 2013 текст Гери Турийска, снимки Илиян Ружин
След като десетки пъти го виждахме на сцена и във всевъзможни колаборации (от хип хоп до поп и етно джаз), дочакахме и първото самостоятелно парче на световния бийтбокс първенец SkilleR – За едно. Тук го чуваме и да пее, но това не го прави певец, бърза да отбележи самият той.
Срещнахме го в един дъждовен неделен следобед, с идеята за едно (не)музикално шматкане из улици и локви, а SkilleR ни заведе в студиото си, показа ни любимото си място за игра на шах, както и най-зеления храст пред НДК.


Дай ми време
Студиото ми се намира на Дондуков, в бившите... или те още се водят май, дублажни студиа Време. Поосвежихме го и го направихме по-удачно за музиката, която правим. След За едно, съм замислил и още парчета, други колаборации, които ще се появят през пролетта. Имам доста материал, но не мисля за албум. Това, че пея в една песен, не значи, че съм станал певец. Исках да направя нещо различно, да попея, защото всичко в живота ми се развива чудесно – и в личен, и в професионален план. Животът ми е песен!


Армията
Съвсем не съм изоставил бийтбокса, в момента дори се занимавам с изграждането на специална школа за деца. Идеята ми е да сформирам истинска армия от малки бийтбоксерчета. А желаещи има доста, така че очаквайте през април в заглавията на любимата ни преса да преобладават такива като Майки записват децата си на бийтбокс, вместо на плуване.


Фрагментиране
Дядо ми ме научи да играя шах, когато бях много малък. Да е жив и здрав, с него все още играем. Сега е на 88 години. Това, което много ме амбицира е, че въпреки че бях малко, сладко, русо хлапенце, на което всеки би подарил победата, дядо ми ме разбиваше брутално. Не ми даваше един ход да направя, който да не е безмислостно наказан. И като че ли точно това ми направи нещата още по-интересни. Смятам, че е много полезно да се играе шах, защото, за разлика от компютрите, ние нямаме функцията “фрагментиране на файловете”. Шахът за мен е нещо подобно.


(Не)приятели
Веднъж се разхождах пред Народния театър, където се събират шахматистите. Загледах се в една партия и един от играчите ме покани да играем. Накара ме да заложа два лева. Беше много зрелищно, защото срещу мен седеше костюмиран дядо, много изискан, със сако, ползващ се с добра репутация в градинката. Отсреща – аз, някакво случайно момче, на което се опитват да вземат двата лева. Събрахме кибиците и той с голямо самочувствие започна играта. Подцени ме и аз го победих. Изчерви се целия и поиска реванш. На втората ме би, но определено не ме приеха там като техен приятел. Не пожела да изиграем трета.


Източни пиеси
Изтокът промени целия ми мироглед. Прекарах два прекрасни месеца в Непал, Тибет и Хималаите. Тази територия е чиста, има нещо свято в нея – неслучайно толкова много хора ходят там на духовни пътувания. Дори и аз, който съм начинаещ, бях силно повлиян. Будизмът ми е интересен, но не бих казал, че съм последовател. Сега искам да отида до Южна Америка и Африка. Останалата част от света е ясна. Влекат ме по-дивите, екзотични места.




 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.