Веганлишъс

27 октомври 2016 текст Емануела Иванова снимки Ралица Димитрова
Да си веган е много повече от това да постиш постоянно. Днес обаче няма да говорим (с пълна уста) за философията, етиката и естетиката зад този личен избор, а ви каним на мини обяд и две-в-едно история за истинския вкус на веганския начин на живот.


Георги и Гери са вегани от спокойния тип. Дори споделят радостта ни, че не сме попаднали на екстремисти, които не биха останали на нашата маса при вида на кожените ни обувки. Освен сходното меню, важен линк помежду им е forkforkfork.com или блогът, който Георги създава и пълни почти сам с веган рецепти и теми – същите, заради които чакахме Световния веган ден (1 ноември), за да се запознаем. И да протегнем вилица към вкуса в техните чинии, ако е удобно. Удобно е – върху седемметровия плот в Gallery 2.0 днес двамата подреждат сладолед с банан и шоколад, брауни с къпини и чили с начос. "Let me blow your mind", настоява Гуен Стефани от колоните, а ние сме готови – дори за двете най-проклети чушлета в града.

Умът ни е взет с първите хапки брауни – леки и свежи също като двамата ни събеседници, които изхвърлят всичко животинско от живота си в различен етап от него, но по еднакви етични причини. След преход през вегетарианството, който за Георги е само година, а за Гери – цели 8, двамата вече са вегани, откакто се помнят. "Нищо не ми липсва и дори се храня много по-разнообразно и по-интересно, защото се интересувам повече какво мога да ям и как то да бъде вкусно. Вече не се измъчвам, че ще напълнея и започнах истински да обичам храната. Дори да хапваш обилно вегански ястия, след това не ти е тежко", казва Гери и признава, че едно от нещата, с които прекалява, е нахутът. "Страстно мразех тиквички" пък е откровението на Георги, който днес вече дори ги обича и продължава да експериментира с продукти, които едно време не би и погледнал.

Разнообразно веган меню не се постига трудно и не изисква повече време и умения от всяко друго. "Първо – аз никога не готвя повече от час, затова е абсурд да се захвана с постни сърми например. Но има веган ястия, които стават по-бързо и от пържени яйца. Освен това, опциите в заведенията са все повече, в най-лошия случай си взимам салата и пържени картофи. Навсякъде ще намериш какво да хапнеш – просто питаш за постно. Е, случвало се е да ми сервират и постни чушки с два тона кисело мляко, но това не е практика. А откакто има веган банички – в Слънце и луна и в една закусвалня на Янко Сакъзов и Кракра, аз съм най-щастливата", усмихва се до ушите Гери, докато ние се разтапяме над сладоледа ѝ и записваме наум да намерим рецептата в блога. Пак там скоро ще се появят и инструкции за "едно нещо с карфиол, което е ужасно вкусно".

Мисълта за карфиол без сирена не е най-апетитната, но вече вярваме на Георги – все пак той прави винен кебап без месо и палачинки без яйца, след които си изяждаш пръстите. В чилито му днес потапяме начос без да знаем, че между бобчетата има късчета соева кайма – но вкусова разлика няма. Оказва се, че веган алтернативи на месо и млечни продукти не се намират с мъка, а са навсякъде, "дори в Батак имаше соеви хапки", сеща се Георги. "В рецептата за браунито замествам кравето мляко със соево, а става и с всякакво друго от ядки. Дори с вода съм го правил и пак се получи. Не съм фен на олиото и зехтина и, когато може, използвам тахан. Елементарно е. В началото имах разочарования, че не постигам вкуса, с който съм свикнал, но това не ме отказа – продължавам с опитите, докато не си кажа "хм, не е същото, дори е по-яко!".

Още по-яко е, че това не струва скъпо – поредна заблуда за веганството. За илюстратор на свободна практика, каквато е Гери, и графичен дизайнер с бюро от 9 до 6, какъвто е Георги, изхранването е по-скоро евтино. Сметките им излизат, защото залагат на местни продукти и заместителите на традиционни съставки, които използват – като тахана – вече са на достъпни цени. "Боб, нахут, чушки и домати не са скъпи, а всъщност това е чилито. Трябва да се научим да използваме локалните продукти по-ефективно. Ние сме щастливци – ядките, фурмите, плодовете и зеленчуците тук са на нормални цени, за разлика от Западна Европа. Българската продукция е сериозна и това е огромен плюс за нас, защото и двамата ядем страшно много плодове. Навън ще се замислиш дали да дадеш 4 евро за килограм ябълки. Освен това ябълката, която ядеш тук, е откъсната преди 3-4 дни, а не е пътувала с месеци през океана".

Идва време да оставим вилиците, когато Гери изрича на глас общото ни впечатление от този малък обяд: "Всъщност, всички вегани, които познавам, са изключителни чревоугодници!". Докато си мислим колко се разминава това с обичайната представа за хората, избрали да махнат животинското от менюто си, Георги продължава със своята веган долче вита: "Няма нищо по-яко от това да ям без да полагам усилие – страхотно е някой да ми сготви!". И ние сме така и няма да откажем пак да седнем на една маса с тези двамата. А защо не и на същия плот – героите и домакините ни си отиват, защото ги харесваме, а те не ни задължават да бъдем каквито и да е.

Георги Челебиев е на forkforkfork.com, а на 3 ноември готви за демонстрационната вечеря В търсене на чистата храна в Светулкови вечери
Гергана Станчева е на dribbble.com/gerystancheva, а скоро и при нас със 7 момента

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.