Фотоанализата на Ивайло Райнов



27 октомври 2016 текст Нaталия Иванова
Той е психотерапевт и е видял света през толкова много очи, че неизбежно заставаме срещу неговите с леко притеснение. Ивайло обаче бързо ни уверява, че никога не анализира извън кабинета си, а думите му са така топли и искрени, че веднага печели доверието ни. Нищо неочаквано – той е един от тримата обучители по метода на мотивационното интервюиране у нас и консултира хора със зависимости от 16 години.


Преди 4 пък му хрумва, че от фотоапарата в ръцете му може да излезе добър помощник и се оказва прав. Личен архив от снимки и спомени за хванатите върху тях моменти стигат за добър анализ, но "за да обясня всичко, ще трябва да изнеса цяла лекция". Е, тя предстои – на фестивала на PhotoSynthesis Ивайло прави работилници по фотоанализа и фотоезик (на 3 и 6 ноември), за които вече си пазим място. Столът до нас е свободен, ако ви е интересно как спомените често ни лъжат, но старите снимки – никога.

НАЧАЛОТО
Занимавам се с консултиране вече 16 години, но още преди това открих, че хората сами идват при мен и започват да споделят – без да съм ги питал или очаквал нещо от тях. По онова време много мои приятели имаха и проблеми с наркотиците, а системата в България беше изключително примитивна по отношение на тяхното лечение. Казах си, че така или иначе обичам да работя с хора, а и първото ми образование е по кинезитерапия, затова мога по някакъв начин да помогна и постепенно започнах да специализирам.

ШКОЛАТА
В психологията има различни направления, но целта им е обща – животът на човека отсреща да стане по-добър, отколкото е бил, когато е дошъл при теб за първи път. Намирам за най-близък до себе си метода на мотивационното интервюиране, създаден преди 30 години от Уилям Р. Милър и Стивън Ролник. Основната идея в него е, че ние, терапевтите, не изхождаме от позицията на експерти и не твърдим, че имаме решение. Работата ни е да сме насочващи и да се опитаме да разберем какъв е проблемът на човека срещу нас, така че да му помогнем да извърши промяната, която той самият иска – без да го осъждаме, но и без задължително да сме съгласни с него. В практиката често се оказва, че фокусът е съвсем различен от онзи, който човекът си е мислел, и заедно се връщаме до самото начало на проблема, докато не започнем да се движим в правилната посока.

ФОТОАНАЛИЗАТА
Фотографията е първият визуален носител извън нас, който запечатва точно определен момент в определен период от време. Когато осъзнах, че тя може да помага и в консултирането, попаднах на книгата на психиатъра Робърт Акерет за фотоанализата. Неговата идея е, че имаме склонност да забравяме някои неща или да ги преиначаваме в ума си. Ето пример: хората, служили в армията, винаги разказват смешни истории по един доста хумористичен начин, докато всъщност там често са били унижавани. Или нещо съвсем ежедневно: спомняш си някакво парти и си казваш „ей, никога не съм си изкарвал по-добре”. След време обаче попадаш на снимки от него и разбираш, че изобщо не е било така забавно, както си го спомняш. Когато имаш поредица от фотографии и знаеш момента, в който са заснети, кои хора участват и кое е събитието, можеш да разбереш какво действително се е случвало с дадения човек точно тогава.

ПРИМЕРЪТ
Имах клиент с проблем с наркотиците. В един момент реших да го попитам дали си спомня период, когато е бил чист и се е чувствал много щастлив. Той се сети веднага и започна да ми разказва история, която противоречи на останалите – според тях по същото време той би трябвало да е бил зависим. Помолих го да избере няколко снимки от тогава и да ги донесе. Върна се с десетина и ги разгледахме заедно – на тях той не беше усмихнат и личеше, че е под влиянието на определени вещества. По този начин той си даде сметка, че споменът, който има в главата си, всъщност не отговаря на реалността. По-късно вече се сети за наистина чист момент, когато е бил щастлив, но беше забравил и започнахме да работим в нова посока. Случвало се е да използвам фотографията и по друг начин – давам на клиента празна лента и аналогов фотоапарат със задачата да снима каквото реши през седмицата. След това заедно анализираме защо е избрал да снима точно това или онова, така че да разбере повече неща за самия себе си, които иначе остават скрити.

ОПИТЪТ
Когато ставаш професионалист, започваш да отделяш своята история от тази на човека срещу теб. Работата на консултанта е първо да разбере, а след това и да не предава собствения си опит, който може би не е валиден за другия. Но това не винаги се получава. Последният ми сериозен ангажимент например беше в един затвор за година и половина, където сблъсках своите принципи с тези на хора, които не ги изповядват и в даден момент са стигнали до крайност. Нашата задача обаче е да им помогнем да извършат добра промяна за себе си. Затова трябва да се изключим – не да приемем всяка постъпка на човека, но да го разберем. След това преживяване реших да си взема почивка, за да не "изгоря", както често се случва в професията, и сега обмислям да събера опита си в книга.

ПОЧИВКАТА

Разтоварва ме да снимам за удоволствие и съм почитател на "стрейт" фотографията – без никаква обработка на кадъра и фокус върху всичко, така че детайлите да се виждат. От гледна точка на естетиката това не е кой знае какво, но за мен е важно да хващам тези спонтанни моменти и понякога сам да анализирам и откривам неща, които не съм забелязал и ми говорят нещо. Обичам и да говоря с различни хора на всякакви теми, дори бях барман за половин година. Човек винаги може да научи нещо от някого, стига да иска. За мен е любопитна индивидуалността на всеки, но никога не анализирам хората в ежедневното си общуване – това означава, че съм започнал да работя.

ДОБРИТЕ ПРАКТИКИ
През последните 10 години вероятно съм прочел около 8 художествени книги, защото в нашата професия непрекъснато трябва да си в час и да четеш нова специализирана литература. Сред приятелите си имам много колеги и те са единствените хора, с които мога да обсъждам работата си – заради етиката и професионалното общуване. В добрите ни практики има и специални групи за интервизия, в които споделяме помежду си своите собствени преживявания по време на дадени сеанси – къде сме зациклили, къде мислим, че сме объркали нещо. Целта е взаимопощ – някой по-умен от теб да ти каже, че не си на прав път, защото и това е възможно, а ти носиш отговорност за човешки живот. Първото нещо, което научих за кинезитерапията беше, че ако не знаеш какво правиш, е по-добре да не правиш нищо – така шансът да навредиш е по-малък.

Лекцията по фотоанализа на Ивайло Райнов е във PhotoSynthesis на 3 ноември от 19:00, а по фотоезик – на 6 ноември от 14:00
Входът е свободен след регистрация на photosynthesis.bg/fest

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.