Нещата от живота: Ади и Бел от Млечни вампири

21 декември 2016 текст Дима Чакърова
"Детето променя абсолютно всичко", казват още преди да сме попитали. И това е промяна, в която е добре да имаш съмишленици. Млечни вампири е точно такъв сборен пункт – онлайн място, създадено от енергични майки на невръстни хлапета, които споделят истории за вълненията, грешките и смешките покрай децата си на жени в същия номер обувки.


Нещо като дневник на чувствата: искрен, непреднамерен и с повече гледни точки, защото за възпитанието, оказва се, пътища има много. Сърцето на блога са Биляна Димова – медиен човек, текстописец и музикален селектор, и Аделина Каспарянова – собственик на бившето Radio Cafe, част от Стари градски и по правило заета с няколко проекта едновременно. Бел и Ади са различни по своему, но еднакви заедно – в отношението си към живота и майчинството, ценните моменти за хващане и ненужните товари за изпускане. Да ги чуем, преди да са хукнали към най-важната си прегръдка за деня.

Блогът
Бел: След като се появиха бебетата, започнахме да излизаме често и в небрежни разговори стана ясно, че и двете не можем да стоим на едно място и да не вършим нещо с ръцете или ума си, което беше продължило много месеци. Примерно два! Оказа се също, че около нас е пълно с приятни млади дами, които наскоро са станали майки и поради този факт социалният им живот е минал на заден план. А средата им е започнала да ги възприема по онзи специфичен начин – знаеш, репликите от типа "не ти звъня, за да не те притеснявам". Стори ни се, че тези жени остават някак скрити.
Ади: Идеята ни беше да ги покажем – че са там, че са живи, че не са изгубили нищо от женствеността си. И продължават да се интересуват от нещата, които са ги вълнували и преди – трендове, музика. Изобщо, да стане видимо, че има живот след майчинството. Искахме да съберем тези жени на едно място и да сме подкрепа, не толкова да даваме съвети. Ако имаш дете на тази възраст, да можеш да си свериш часовника. Споделяме не само как сме се справили в определен период, но и какви грешки сме допуснали, какви смешки са ни се случили. Признаваме си всичко. Дори ни е странно как някои теми предизвикват силен интерес – като текста за първия рожден ден на сина ми, в който разказвам колко съм се вълнувала. Супер избухване се получи покрай него. За мен лично е мистерия коя тема ще събуди интерес и коя – не.

Обратно в играта
Бел: Нямах търпение да се върна на работа и нямам никакви скрупули да го кажа. Майка ми е започнала да работи отново, когато с брат ми сме били на по една година. За мен детето е част от твоя път. Разбира се, то осмисля живота ти, но не може да се равнява на него и да е единственото важно нещо. Обсебващото привързване е вредно, защото неизбежно идва моментът, в който детето си тръгва – ситуация с възможност за емоционална травма и при двете страни. Всеки трябва да поеме по своя път рано или късно, като има огромна любов и подкрепа.
Ади: Първите 5-6 месеца с бебе наистина са шокови, но това се забравя. Шокови са за жената, особено ако е била супер активна преди това, както и за мъжа, защото му се случва нещо съвършено различно. Дори да ходи на работа, той се връща вкъщи, намира там един изнервен човек и се чуди защо. Всичко се променя, абсолютно всичко. И връщането към работата е едно малко връщане към нормалността.

Ходът на времето
Бел: Често се шегувам, че хората, които нямат деца, нямат никакво оправдание да не свършат нещо велико в живота си. Всяка сутрин ставам в 7:00, в най-добрия случай дъщеря ми отива на ясла, когато е здрава, а аз тръгвам към офиса, където трябва да изглеждам добре и да съм адекватна. Ако имаш късмет и работодателят ти е разбран, си тръгваш навреме и си взимаш детето от ясла. Следват часове, посветени на него, а след 22:00 си доработвам, както и през уикендите. Не спирам да се чудя какво съм правила, когато не съм имала дете и как съм си намирала всякакви оправдания да не отида някъде или да не свърша нещо.
Ади: Покрай гледането на детето, започваш да цениш високо свободните си часове. Преди много повече не ми стигаше времето, сега целият ми ден е разграфен. Разбрах, че всичко е въпрос на организация.

Промяната

Бел: Все още свиквам с промяната, както и със съжителството със средата от миналото ми – често лековата, съсредоточена върху забавлението и идентифицираща живота си с него, единствено и само. Иначе в личен план майчинството рефлектира върху външния ми вид, който вече не е подчинен на това на всяка цена да привличам внимание. Никога не съм го правила, но все пак ми е било приятно да се постарая, когато излизам. Сега не ми е толкова важно. На първо място е детето ми да е здраво и щастливо, после
идва останалото – ако мога.
Ади: Вече не се натоварвам с нищо, което не ми е приятно. Спрях да търся и дори да вдигам телефона на хора, които знам, че ще ме напрегнат. Въпросът не е в това, че ще ми споделят проблемите си, а че ще прекараме едни 30 минути в безсмислен разговор. Преди винаги отговарях на всеки. Сега не се виждам с някого, не отивам някъде и не правя нещо, ако мога да отделя същото това време на детето си качествено. И с външния вид е така. Ако преди съм отделяла час и половина да се оправя, вече ми е достатъчно да изглеждам добре и да ми е удобно. Толкова.

С децата навън
Ади: Има места, където е удачно да отидеш с детето си, но има и такива, където не е. Ако тръгваш към изискан ресторант, в който хората водят тихи или делови разговори – отговорът е ясен. Иначе с мъжа ми още не можем да се уточним да правим ли всичко с детето си, или да се лишим от нещо, за да не го изнервяме. Синът ни е в периода, в който се уморява бързо и мърмори. Затова и все се чудим дали да отидем например до Пловдив с риск той да се раздразни, да напрегне и нас и всичко да загуби смисъл. Но, стига да не застрашаваш здравето на детето, можеш да водиш живот без лишения. Не бива да се капсулираш заради това, че е възможно да попречиш на някого, защото си с дете.
Бел: Характерът ми е устроен така, че гледам на останалите да им е добре. Само като си представя ужаса, който ще причиня на околните, това ми е достатъчно да се откажа да отида някъде с малкото си дете. Много ми е важно никой да не се изнервя. Всичко тръгва от най-ранна детска възраст, когато майка ти и баща ти са ти обяснявали, че трябва да разбираш хората и да уважаваш различностите. Това е възпитание – да култивираш една милост към околните. А в момента сме в някаква джунгла, с тази всеобща агресия и враждебност, които продължават да се задълбочават. Това криворазбрано себеизразяване стана супер модерно – да отстояваш своята гледна точка, да си номер едно на всяка цена, без да имаш базата, общата култура. Трябва да подхождаме към останалите с разбиране. И просто да дишаме малко по-дълбоко.

Млечни вампири са на milkvampires.bg

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.