Летен лагер

29 юни 2017 текст Никола Шахпазов снимки Анелия Тодорова
В началото не знаехме как се казва, но бързо му измислихме прякор – Любезния. Защото наистина е такъв. Всички, които шарят в района на парка Заимов, го познават покрай малкия му магазин, където, освен велики люти сосове и шоколадови бисквити, има и жестока селекция чешко пиво и немски вайсове.


Но хората се събират на железните макари отпред не само заради тях, а и заради Павката – човек, с когото може да говориш много. Понякога – за планинско колоездене и сноуборд. Друг път – за политика и дразнеща държавна администрация. Най‑често обаче – за бира. И все по-често – за неговата нова бира Витошко лале.

МАГАЗИН ЗА СРЕЩИ И ИСТОРИИ
"Всичко е свързано с квартала. Имах възможност да живея на разни места и знам, че тук се чувствам най-добре", казва ни Павката, загледан към улицата. Седнали сме в своеобразния мегалитен комплекс в долната част на парка Заимов – наоколо подскачат хлапета и се преследват кучета, a само на 50 метра от нас на Асен Златаров е и магазинчето му. "Усещам се на мястото си в този район, едновременно ме зарежда и ми дава нужното спокойствие."

Павката познава квартала и кварталът познава Павката. Отскачаме до магазина, за да презаредим с бира и само в рамките на 5 минути поне 20 души минават да го поздравят, да го попитат за нещо или да му разкажат някоя случка. Истинска местна знаменитост. И това е разбираемо – рядко попадаме на хора, които ни посрещат с искрена усмивка и ни изпращат с искрено внимание. "Такъв е начинът ми на мислене. Предпочитам да съм любезен, защото искам и човекът срещу мен да бъде такъв. Мога да съм безразличен, но не си позволявам да съм груб. Особено в работата си. Ежедневно чувам, че хората се връщат в магазина не само заради предлаганата стока, но и заради отношението към тях. Това ме радва и ми помага да го правя ден след ден."

Може да е странно, но спонтанно продължаваме да говорим за този магазин като за някакво безименно пространство. В личния ни приятелски кръг му казваме При Любезния (как иначе), но вероятно си има и истинско име? Павката се смее насреща: "Няма си. И същевременно има няколко. Хората от квартала му викат Бялото, но се надявам, че няма общо със санитарно белия латекс и бялата дограма, защото смятам да ги сменя. Една приятелка пък наскоро му измисли и друго – Лаф-моабет при Павката. За мен е важно, че всъщност не е бяло, а много шарено и забавно място – минават всякакви хора със своето настроение и истории, можеш да научиш хиляди неща от тях".

И ЕДНА КАСА ОТ НАС
Отново сме на зелената трева в Заимов, отваряме втората бира за вечерта и насочваме разговора към нея. Все пак това е любимата ни тема още от първия път, когато срещнахме Павката, а той се впусна да ни обяснява за новите вайс бири, които е получил, и всички други, които скоро ще докара в магазина. Всеки има своя история за любовта си към пивото, така че го питаме за неговата. "Не пия бира от вчера, но най-важната промяна в отношението ми се случи преди около 4 години. Тогава с Деян, заедно с когото днес вече правим наша бира, започнахме да се интересуваме от хубаво чешко пиво. А после – и от всякакво друго. Колкото повече неща пробваш и колкото повече се интересуваш, толкова намаляваш употребата на съмнителни продукти. И започваш да цениш качеството, а не количеството."

Крачката от осъзнат потребител до нов производител обаче е голяма. Деян и Павката започват да кроят планове за своя марка преди месеци, а в средата на юни вече са готови с чудесната си лека бира, точно навреме за летните жеги. "Кръстихме я Лале – звучи хубаво и запомнящо се. Пояснението Витошко е неизбежно, все пак е софийска и искаме да има регионално значение. Така е и при немските марки – кръщават ги на фамилии и имена на местности и региони."

ЛАЛЕ ЛИ СИ, ЗЮМБЮЛ ЛИ СИ?

Витошко лале е обичайна, но и доста необичайна бира. Защото едновременно е в най-масовия тук стил – лагер, но пък досега никой от малките местни производители не беше пробвал с него, всички варят ейлове, IPA, портър и стаут. Лагерът изисква повече производствено време (отлежава цели 45 дни). Другата особеност на Лалето е, че пристига без вече обичайния етикет "крафт" – бирата се вари в завода на Ломско пиво, а за постигането й Павката и Деян работят с технолог, "който има повече години стаж, отколкото аз съм живял на този свят". Рисково е, че двамата започват с по-голямо производство и по-различно отношение към бирата си във време, в което нишовите, смели, нафукани крафт бири продължават да са най‑модерни.

"Свалям шапка на всички домашни пивовари. Аз обаче не исках да отделям цялото това време: да развивам бирата от ваната до собствената малка система, гаражната инсталация и ходенето по мъките по институциите. Решихме да правим друг продукт – да обявим ясно, че той не е крафт, а поточен. Нашата визия е такава: предпочитаме да произвеждаме по-голямо количество, но да контролираме качеството, като работим с професионалисти в областта. След няколко месеца ще пуснем и вайс – разработваме я, дори днес се занимавахме с това. За нея сме ползвали само немски съставки, все пак този стил идва тъкмо от Германия."

Няма съмнение, че Павката е амбициозен и резултатът е пред нас. Всеки втори в Заимов и Докторската градина днес се разхожда не с масова бира с царевичен грис, а с по едно Лале в ръка. Скоро ще го има и в големите магазини, но идеята е много далече от план за покоряване на пазара. "Грандоманията и желанието за завладяване на света означават само едно – самозабравяне. Точно такова, каквото е описано в Приказка за стълбата на Христо Смирненски. Случвало ми се е и не мисля да го повтарям."

Магазинът на Павката е на Асен Златаров 8
Витошко лале е с името си във фейсбук

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.