(Не)забележителен герой



1 февруари 2018 текст и снимка Наталия Иванова
През февруари засичаме карфиола най-често в туршия, но още можем да го хванем и в плод-зеленчука. Защо ни е притрябвал? Къдравият братовчед на зелката е антираков агент, държи 77% от дневната ни доза витамин C, цял куп от B комплекса, стиснат е откъм калории, но е адски щедър на фибри и антиоксиданти, които са грижливи към човешките мозъци и сърца. Ако дори и след това го намирате за безхарактерен, ето три рецепти, с които да изпъкне на масата ви.


ЦЯЛ
Нека е средно голям, ако вечерята ви е камерна, но и по-едрият ще лежи в печката същото време – дълго, към час и половина. Има обаче как да спестите двайсетина минути: първо бланширайте карфиола, пускайки го за 2-3 минути в тенджера с вряща подсолена вода, а с изваждането веднага го шокирайте с ледена баня и го оставете да се освестява. В това време взимате 125гр масло (един малък пакет), разтапяте го в съд на котлона и му добавяте сол, мащерка, риган и четири счукани скилидки чесън. Още тук ще ви замирише на "струва си", но чакайте само да усетите аромата от сърцето на карфиола след запичане в тава. На дъното ѝ слагате парче готварско фолио, намествате главата в средата, с прическата нагоре, и поливате обилно и навсякъде с подправеното масло. После загръщате плътно фолиото, вкарвате във фурна, вдигнала градус до 180, и вършите нещо друго в следващия час. В последните 15 минути обаче елате да отвиете карфиола, за да хване малко тен – все пак ще го слагате в центъра на масата.

ПО ИНДИЙСКИ

Срещата между карфиол и сварен нахут в тиган е колкото бърза, толкова и вкусна – много. В подробности: бланширате накъсания на розички карфиол (като гледате да са по-едри, за да се задържат в добър вид), калявате ги със студена вода и ги отцеждате добре. В загрят с малко мазнина тиган после пускате 3-4 скилидки чесън и хвърляте отгоре белия букет. Когато карфиолът пусне вода и се свие, добавяте буркан готов нахут (освен ако сте по-малко мързеливи от нас и не си го сварите сами), слагате капак и държите на слаб огън, докато не дойде отливът на собствен сос. Тогава е моменът за подправките: куркума, къри, кимион и кориандър, с които бъркате всичко до готовност. Напълно е възможно по това време карфиолът вече да е изгубил форма и да прилича повече не зеле на фурна, но драма няма – външният вид е без значение, когато вкусът завърта глави. Още повече – с арабска питка, но за нея друг път.

ТРАДИЦИОНАЛИСТ, НО ПЕЧЕН
Запеканката е най-близко до ума, когато глава карфиол ви гледа от хладилника, но това е логично: няма никакъв шанс да не е вкусна, пък и дава работа и на останалите залежаващи по ледените рафтове. В случая – три яйца, 200мл течна сметана (или чаша и половина прясно мляко), около 150-200гр сирене и парче разтопено масло. Събирате ги в купа, докато с другата ръка бланширате карфиола на рози. След като омекнат, ги полагате на дъното на намаслена тава, заливате с млечната смес, отпускате щипка черен пипер и сол и настанявате в 180-градусова фурна с вентилатор. След трийсетина минути трябва да сте настъргали малко кашкавал (или чедър), който да поръсите върху цялата композиция и да я върнете обратно под реотаните за 5 минути, колкото върхът апетитно да се разтече. Някои казват, че това е по-добрата мусака.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.