До Марс без обратно



8 март 2018 текст Емануела Иванова
Колективно прецакахме Земята и само заедно можем да я реабилитираме, но с темповете, с които схващаме концепции като рециклиране и възобновяеми ресурси, може да стане твърде късно твърде скоро. Затова по-напреднали умове вече работят по План Б и ни търсят нова планета.


Най-добрият кандидат за момента е Марс, а 100 земляни дори си стягат багажа, за да я заселят без билет за връщане с програмата Mars One. Преди и вие да извадите куфарите обаче, не искате ли да знаете каква ще бъде гледката от верандата ви там? Първо: верандата е "няма начин", а за останалите "удобства" четете надолу.

Марс е перфектен за всеки, който няма нужда от кислород, вода и храна. Атмосферата на Червената планета е 100 пъти по-тънка от нашата, но за сметка на това кислородът в нея е под 0.1%. Е, добре, Марс още не е запознат с човешката ирония, затова казваме направо: не е рай. Освен тези липси, планетата няма и магнитно поле, което ни трябва, за да блокира опитите на космическата радиация да ни убие с 2.5 пъти по-силна злоба от тази, на която са подложени астронав­тите в Международната космическа станция. Прибавяме и факта, че е доста хладно, със средни температури от -60°C, и вече имаме обща картина на бъдещата ни планета, нарисувана с данни от космическите агенции от 60-те години досега. Честно казано, това доста ни прилича на табела с надпис "човеци, не сте добре дошли", но може би сме само ние.

Все пак има и добра новина. Съществуват следи от вода или по-точно изобилие от лед под повърхността на планетата, което оформя теория, че преди някакви си 4 милиарда години има шанс там да са се изливали реки и дори голям океан. На Земята, където е текло, пак ще тече, но на Марс това правило е по-скоро не. Вариантът ни е този лед да е чист дотолкова, че да може да се разпада на вода за пиене и кислород, но днес той е на дълбочина, която настоящите любопитни роувъри на НАСА не могат да докоснат.

Докато чакаме да видим какво ще докопат по-дългите ръце на наследниците им през 2020, цяла банда от човешкия вид вече се готви да заживее на Марс, независимо че решенията на проблемите, като едното дишане например, още са в процес на разработка. Кандидат-марсианците са част от програмата Mars One – холандски проект на инженера Бас Лансдорп, който иска да установи постоянна колония на Марс, като първите заселници се очаква да напуснат Земята през 2024. Завинаги.

За разлика от НАСА и SpaceX, които крачат към първа стъпка на Червената планета с мисъл за завръщането у дома на хората после, Mars One предлага само еднопосочни билети. И хиляди човеци харесват това! Преди пет години същите пускат CV, мотивационно писмо, видео и между 5 и 75 долара такса (в зависимост от стандарта на страната им) за участие в кастинга, който накрая отсява 50 мъже и 50 жени от цял свят (без България). Можеше да ги познаваме от телевизора, ако първоначалният план за финансиране на Mars One беше успял и кампанията течеше като риалити шоу, навъртайки пари от ТВ права, с които да се покриват истински космическите разходи за мисията. А тя не е само обучение и изстрелване на група хора в недокоснатия от човек Космос и стискане на палци.

Преди да изпратим който и да е последовател на Мат Деймън на съседната планета, на нея трябва да кацнат всички екстри, с които той разполагаше в Марсианецът на Ридли Скот. НАСА е консултант на продукцията, която ни изглежда като фантастика от бъдещето, но всъщност представя проекти от реалното настояще, сред които къщи с кислородогенератори, технологии за отглеждане на растения и нови сателити за по-добри комуникации със Земята например. Агенцията си има график, който трябва да гарантира, че всичко това няма да действа просто в земни симулатори, а на терен на Марс до 2032, когато първият им човек трябва да стъпи на планетата. Календар за мисиите си имат и Mars One и SpaceX, но изглежда за момента първите се фокусират върху "какви хора да пратим", а Илон Мъск – върху "как да ги пратим най-бързо и евтино", без да се задълбочават над "как да ги задържим там живи".

Може би е добра идея миграцията ни към нова планета да не е отговорност на една държавна или, още по-рисково, на една частна организация, а на комбинираното усилие на тези три. Те обаче не работят заедно, а и други (като Боинг например) стрелят самосиндикално към същата червена цел. Оставяме ги да измислят как можем да живеем на Марс, без да рестартираме ядрото ѝ (за да може да си произведе магнитен щит срещу радиация) и без да я атакуваме с изкуствени метеорити или атомни бомби (за да променим климата ѝ). Това са все реални идеи за тераформация, които много ни приличат на терор и няма как да не попитаме "имаме ли право?".

Имаме полза – бутането на технологиите към живот на Марс след години могат да помогнат на живота ни на Земята днес. През 1993 астрономи разработват алгоритъм, с който да четат размазани изoбражения от телескопа Хъбъл, а той впос­ледствие прави възможно диагностицирането на рак на гърдата в много ранен стадии и така дърпа лечението на болестта светлинни години напред. Това обаче не променя усещането ни, че сме хулигани, които тъкмо са разбили президентския апартамент в хотела и настояват да бъдат настанени в нов или поне в стая на същия етаж. Май не заслужаваме ключ, но пак – може би сме само ние.

Бас Лансдорп от Mars One идва за лекция в Sofia Event Center заедно с един от стоте кандидати, Адриана Маре, на 23 март от 18:00
Билети: 59-79€ от eventim.bg, 139€ за VIP

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.