Къщата на раздора



5 юли 2018
Така изглежда новият временен трън в разговорите за градската ни среда. Ние го харесваме. Не защото е вдигнат навреме, бетонът в основата му е перфектен, няма недовършени елементи и е идеалната скулптура, която искаме да виждаме в градината срещу Двореца. Бронзовата къща на Пламен Деянофф не е всичко това. Но е лъвски скок спрямо последните традиционни изблици покрай европредседателството (да, за лъва пред НДК говорим). И всъщност изпълнява главната задача на съвременното изкуство, каквото тя е – да разгаря полемики и да ни събуди да мислим.


Дебатът около проекта отдавна е голям и тепърва ще расте, но не очаквахме срещу готовата инсталация да се излее такава лава на дребно. Слушахме нападките колко била грозна, смяхме се на неразбирането защо се казвала "къща", когато няма покрив и вътре капе, но направо потреперихме при идеята как от този бронз можело да се излее някоя "хубава" статуя. Затова и правим нашия коментар под снимка. Защото Бронзовата къща не е паметник, който ще показваме на внуците след 20 години, а арт инсталация, която може да си позволи да не бъде красива и да не прилича точно на Хрельовата кула, докато хвърля сянка в главите и в центъра ни. В много големи градове има такива ключови пространства, отделени за такова временно изкуство и изобщо не сме против София да стане един от тях. Иначе знаем – на някои хора винаги ще им вали.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.