Преди Нощта на игрите: Мартин Кадинов



25 октомври 2018 текст Виолета Иванова снимки Севда Семер
"Чистим си стаите!", казва през смях, когато подхващаме неудобната тема за стереотипите около геймърите. Като този, че са асоциални или онзи, че живеят на джънк и клавиатурите им са пълни с трохи.


На 36 той е прекарал по-голямата част от живота си във вселената на видеоигрите и, след известен опит като състезател, днес е регионален мениджър в ESL – организатори на грамадни турнири по киберспортове, и основател на платформата Game Development Summit. С това Мартин е в ядрото на Sofia Game Night на 3 ноември – първа по рода си вечер, която ще ни покаже различните лица на игрите (включително настолните или затворените в ескейп стая). Фокусът ни тук обаче е в екрана – над дълго следобедно кафе питаме Мартин как е изглеждала зората на видеоигрите, какво ги движи днес, какво взимат и дават те на света, а накрая стигаме и бонус нивото, в което разбираме как Pokémon GO е вдигнал продажбите на гевреци в града.

Как се случи навлизането ти в гейминга?
Накратко: видях компютър, хареса ми как работи, започнах да играя и не спрях. Надълго: в офиса на нашите, които са архитекти, имаше един компютър и човек, който чертаеше на него. Отидох веднъж, той ми обърна внимание и беше любов от пръв поглед. Трябва да е било началото на 90-те, а аз – на 8-9. Вкъщи си взехме компютър 4 години по-късно, които бяха цяло хилядолетие в моето измерение. После поиграх и състезателно – Starcraft и Warcraft 3, oще когато електронните спортове като явление и бизнес бяха 0.1% от днешните. Сега това е зад гърба ми, цъкам само 1-2 пъти годишно, защото спортният хъс и желанието ми да потъна задълго в някоя игра са несъвместими с другите ми приоритети. Задоволявам крастата, като гледам как други играят.

Коя е първата игра, която те хвана по-силно? А любимата ти за всички времена?
Най-отчетливо помня PopCorn. В нея движиш платформа, за да уцелиш топче, което разрушава тухли. Arkanoid е най-популярната от този тип, стара е като Тетрис и има стотици клонинги. Не успях да превъртя PopCorn, минах 44 от 50-те нива и това ми остана като травма, но някой ден пак ще опитам. Иначе въпросът за любима игра е като този за любима книга – невъзможен. Една ти е специална с едно, друга – с друго.

Има ли качества, ценни и в живия живот, които видеоигрите развиват в теб?
Със сигурност. Много от тях искат добър английски, особено отборните. Така че на 90% овладях езика чрез игрите, а паралелно се научих и на ефективна комуникация – тренираш я, когато с отбора трябва да направите нещо сложно като екип, а няма как да го обсъдите на живо. Отделно в теб се възпитава идеята, че първо си поданик на Земята, после на Европа и чак тогава на България. Това е спецификата на игрите и на интернет изобщо – че прекосява граници и учи и човека да ги чупи в съзнанието си. Нещо много полезно в днешния свят.

Мислиш ли, че насилието и ниският морал в някои игри влияят на поведението на човек в реалността?
Не съм експерт, но вярвам, че нещата могат да са свързани и трябва да се внимава. В книгите и филмите също има такива елементи, но с игрите е по-силно, защото не си само наблюдател – ти си този, който води действието и негативните образи и идеи могат да останат в главата ти. Дали после ще ги превърнеш в реалност обаче е друг въпрос и се разгневявам, когато сляпо се лепят етикети, че заради игра някой е извършил масово убийство например. Допирна точка може да има, но основното е, че този човек със сигурност има ментални проблеми.

Вероятно си се сблъсквал с неодобрение към страстта си и по други причини?
Да. И като тийнейджър спрях да казвам, че ме влекат видеоигрите, защото ми писна от безсмислени спорове с хора, които влизат с готово мнение, без да разбират темата. Случваше се често с предното поколение – моето беше първото, израснало с интернет. Сега пък има едно цяло, което не познава живота преди мрежата, за него тя е даденост и възприятието му за света е друго. Вече няма шанс да намериш хлапе, което не знае какво е Fortnite, MOBA или батъл роял. Затова този спор е все по-голяма рядкост. И все пак много родители още вярват, че игрите са лоши и спират порива на детето си към тях. Повтарят "по цял ден е с таблета", а не се замислят какво точно прави с него – може да композира музика. Имам 12-годишен син и не съм човек, който ще каже "игрите са най-великото нещо, играйте колкото може повече", но няма да кажа и обратното. Просто трябва да се намери подход, за да научиш детето на баланс.

Какъв е твоят подход към сина ти, ограничаваш ли го?
Разбира се. Като повечето деца той още няма чувство за мярка и логика за последствията. Ако го оставя, може да играе до сутринта и да не яде 20 часа, защото се е вглъбил – не бих го допуснал. Но използвам игрите, за да му предам един от трудните уроци в живота – да се научи да се справя с разочарованието, като падне, и да не сочи късмета си за виновен, а да ползва загубата като двигател за растеж. Освен това, като играем заедно, го бия безпардонно, ако съм по-добър, защото искам отсега да научи един основен принцип: че победата се взима, а не се дава и целите се постигат само с труд, желание и умения.

А какви бяха тенденциите в игрите, когато ти започна? И има ли неща, които още са си същите?
Към 2015 всички филми по комикси, събрани накуп, бяха с по-малки приходи от един-единствен франчайз от света на игрите – Call of Duty. Тоест това е богата индустрия, която често иновира, за да расте. Платформата за дистрибуция на дигитално съдържание Steam например е работа на един от големите издатели на игри и съществуваше години преди Apple да пуснат своя App Storе. Микротранзакциите, които сега се ползват във всякакви приложения, също се появиха, за да решат проблем от гейминг света. Иначе някога, когато за пръв път играх Doom на мултиплейър, ми се стори като магия – не можех да си обясня как е възможно на два компютъра да се случва едно и също. Тогава това беше революцията. Сега почти всички игри са онлайн, така че иновациите са от друг тип.

За коя навлизаща технология си най-развълнуван?
Най-нетърпеливо чакам следващия феномен тип Pokémon GO – може би ще е Хари Потър франчайзът, разработван от същите хора. Pokémon GO залезе бързо, защото беше плитка, но ще остане в историята, понеже първа се възползва от предимствата на мобилните устройства спрямо фиксираните. Има много игри, които винаги ще са по-удобни с мишка и клавиатура, но тази даде нещо различно – вплете конкретната ти физическа локация в играта. Имам и любима случка с нея: някой беше екипирал с Pokémon GO една от възрастните дами, които продават гевреци в София, за да вижда кога и къде има training gym, защото знае, че на това място ще се съберат едни 500 души, на които да предложи стоката си.

Как така видеоигрите са спорт и как тренират състезателите – имат ли специална програма, както плувците например?
Въпросът кое е спорт е както етимологичен, така и обект на лична интерпретация, но ето че Олимпийският комитет наскоро се срещна с лидерите в индустрията, за да обсъди как геймингът да стане част от Игрите. Преди 15 години, когато аз се състезавах, нямаше треньори, а сега някои отбори са такава бизнес инвестиция, че в подготовката им се прилага целият опит от познатите индустрии. Тренировката на отбор по Dota не се различава много от тази на Манчестър Юнайтед – пак са ангажирани тактици, индивидуални и кондиционни треньори, психолози. Нещата стават все по-професионални, а и допингът се третира сериозно. Геймингът не е просто забавление за тийнейджъри и независимо дали хората го възприемат за спорт, той съществува, ще продължава да съществува и ще става все по-голям.

Sofia Game Night е на 3 ноември на над 20 локации в София
Още информация на @SofiaGameNight във фейсбук

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.