Малката голяма стъпка



4 юли 2019 текст Виолета Иванова снимка NASA, National Archives and Records Administration
На 20 юли 1969 Нийл Армстронг прави своята лична малка крачка, но човешки огромен скок – първото стъпване на Луната. 50 години по-късно се завъртаме в орбита около тази велика история, преди National Geographic да зареди в ефира и цяла космическа поредица по същия повод.


РАЖДАНЕТО НА АПОЛО
В края на 1960 Джон Кенеди печели президентските избори в САЩ с обещанието за победа над СССР в Космическата надпревара. Само 5 месеца по-късно обаче Юрий Гагарин пръв полита в орбита. Тази загуба действа като катализатор на усилията на НАСА да постигне невъзможното преди края на десетилетието и със сигурност преди руснаците: човек да стъпи на Луната, да забие американския флаг и да се завърне безопасно, натоварен с образци от спътника, които да се изследват обстойно на Земята. Така се ражда програмата Аполо, глътнала немислим бюджет и човешки ресурс, но постигнала целта си в срок – триумф, който убитият през 1963 Кенеди така и не дочаква.

ИСТИНА ИЛИ КОНСПИРАЦИЯ?
"Пословично сдържаният" Нийл Армстронг, "трудният" Бъз Олдрин и "саможивият" Майкъл Колинс съставят екипажа на мисията Аполо 11, изстреляна от Флорида на 16 юли 1969 пред очите на 1 милион зяпачи на живо и още 25 пред тв екраните само в САЩ. Макар между тримата астронавти да няма приятелство, а само скована любезност, отчасти дошла с оспорвания избор кой да се разходи пръв на повърхността, те успяват да се стиковат и да запишат в историята първото успешно прилуняване, обилно заснето от камерите на НАСА. След началния фурор кадрите носят и дъжд от конспиративни теории като тази, че са студиен проект на Стенли Кубрик. Всяко съмнение обаче има своето трезво обяснение. Флагът например не се вее от несъществуващ вятър, а е опънат на Г-образна пръчка и е на вълни, понеже е бил сгънат. "Нелогичните" сенки пък са си на място там горе, където светлина идва и от Слънцето, и от Земята, и от отразяващия лунен прах, и от екипировката на астронавтите. Съществува и картата quickmap.lroc.asu.edu – нещо като Google Earth, само че за спътника ни, където още личат следите от човешкото присъствие. Колкото до въпроса защо никой вече не лети дотам, отговорът е в безумната цена, днес пренасочена към по-непознати космически ъгли.

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ВРЕМЕТО
Лунната програма, разбира се, не се изчерпва с това историческо кацане. Oт началото през 1961 до края ѝ през 1972 полетите със и без хора са над 30, а технологиите не спират да се развиват (особено след злополучната мисия Аполо 1, при която в пожар загива целият екипаж). До повърхността на Луната стигат общо 12 души, донесли оттам над 380кг почва и скали, разпратени към академии на науките в 86 държави – включително нашата. Докато апетитът ви по темата още е разпален, чуйте и това: тази неделя National Geographic пуска филм за Нийл Армстронг, наред с премиерния Аполо: Мисии до Луната, в който документалистът Том Дженингс вплита нови кадри и нечувани аудиозаписи, за да разкаже най-пълно историята на програмата. До края на месеца на същата честота не само задълбаваме в Аполо 11, но гледаме и как роботизирани кораби се гмуркат в Сатурн, търсим условия за живот на спътника на Юпитер Европа и проследяваме катастрофата на совалката Чалънджър.

На 7 юли National Geographic пуска Записите на Нийл Армстронг (в 20:55) и Аполо: Мисии до Луната (в 21:55)
Останалото от космическата поредица следете на natgeotv.com

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.