В главата на сериала



6 април 2017 текст Емануела Иванова
90 секунди са безкрайност, когато трябва да ги изтърпим в началото на новия епизод, който сме чакали цяла седмица. Затова е велико, че все по-рядко ни се налага и все по-често сваляме шапка на откриващите "шапки" на сериалите.


Шият ги майстори на дигиталния дизайн, а изработката им понякога e с мащабите на продукция за пълнометражен филм. Днес разгъваме ръководството "как се крои заглавна тема" заедно с топ образците от последните години, които, без случайност, са свързани с едно име – Патрик Клер.

Преди всичко: какъв е смисълът? Когато гледаме куп епизоди на един дъх, никой не може да ни спре да превъртаме еднаквото интро на всяка серия, но – дистанционни долу – личните навици не лишават шапките от смисъл. Те са задължителен аксесоар за седмичните ТВ поредици и трябва да ни настроят по пулса на историята за малко над минута. Същите ни разполагат в настроение за поредния епизод в Netflix, ако се наложи да го гледаме след време или в нестандартна обстановка – например на таблета в метрото.



Заглавните теми въобще отдавна са скочили над функцията си да съобщават името на шоуто и актьорите, които така или иначе ще гледаме в следващия час. "Те са малки визуални поеми", казва Патрик Клер и точно като такива ги замисля. Австралиецът е създател на студиото Antibody и основен креативен ум на арт колектива Elastic. Лично подписва като творчески директор някои от най-добрите откриващи теми от последните години – тези на Westworld, The Man in The High Castle, Daredevil, Halt and Catch Fire и – тъ-дъм – True Detective. Последният му носи първата награда Еми за изключителни постижения в този вид дизайн – статуетка, за която може и да не сте чували, че се връчва от цели 30 години.



Категорията обаче става вълнуваща едва в началото на настоящия век, когато първо ефирът, а после и платформите за видео стрийминг налагат все по-добри ТВ истории. Те от своя страна пък настояват допълващите елементи да не изостават. Заради хора като Клер "аксесоарите" могат дори да изпреварят главния продукт. "В основата си най-добрите заглавни теми носят проста идея", казва той, но признава, че често тези идеи изобщо не са прости за изпълнение. Такъв е случаят с интрото на първия сезон на True Detective – концепцията е плод на случайна хрумка след дълго умуване, а техническото изпълнение е продължително предизвикателство. Впоследствие колеги, критици и фенове определят тази шапка за повратна точка в дизайна и им вярваме – оттогава безброй копи-пейст варианти и вариации на тази техника заливат екраните.



В основата на доброто интро стои правило, което Клер доказва с опита си: ако има как да включите човешки елемент, направете го, но не буквално – не с лицата на актьорите, а с характерите на героите. Така в първите кадри на True Detective Уди Харелсън и Матю Макконъхи са само силуети и вместо физиономиите виждаме замърсените им души, изобразени с кадри от индустриалната Луизиана от 90-те, където се развива действието. Elastic са майстори на многопластовото представяне на сюжети и героите в тях, а от портфолиото им надничат различните техники, с които го постигат.



Колкото и да са напред с дизайна обаче артис­тите няма да стигнат доникъде без музиката. Звучи като поддържаща роля, но често постига по-добри резултати от визуалните елементи. Ако не вярвате, заповядайте експеримент: напишете "тъ-тъ, тъ-дъ-дъ-тъ" на лист със заглавие Game of Thrones и го дайте на някой фен. Обзалагаме се, че ще запее първите ноти от сериала и едва ли ще спре с тях, но дали може да опише детайлно всичко, което се случва по картата в това интро (пак от човек на Elastic). Ремиксът на All Along The Watchtower в шапката на The Young Pope (пак Elastic) също няма нужда от думите на Боб Дилън, за да намига на запознатите с парчето зрители за лудницата, която се случва зад балкона на Ватикана.



Портфолиото на Патрик Клер и компания е супер илюстрация на това, което се случва с „главите“ на любимите ни сериали, но то не е единственото впечатляващо. Основната конкуренция е в Imaginary Forces, откъдето излизат шапките на Boardwalk Empire, Mad Men, Black Sails, Vinyl и Stranger Things – само още пет различни доказателства, че за минута и половина сетивата могат да минат по същата кардиограма, която вълненията на сериала чертаят цял сезон.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.