Програмата

Бързите факти са, че се ражда през 1938 в Чехословакия и отрано обича да гледа наоколо през обектив, а днес е сред големите от колектива Magnum Photos с мултинаграждаваните си работи на границата между изкуството и фотожурналистиката. Албумите му пазят истории от цял свят, а у нас е снимал поне три пъти, преди сега да дойде в София с изложбата си Изгнания. 75-те кадъра в тази серия – разказ за номадите по душа и съдба, какъвто е и Куделка – никога преди не са излизали накуп от центъра Помпиду, а тук ги гледаме наредени по стените на СГХГ в присъствието на автора, с когото ви запознаваме отсега.

Допреди 2009: нищо. Оттогава: че е сред най-известните улични фотографи на 20 век в Щатите; че е била обсебена от фотоапарата си и е оставила над 150 000 негативи; че е изкарвала пари като детегледачка и никой не е знаел как снима, защото отказвала да покаже и един кадър. Новината днес е, че ще видим съвършено уловените й моменти и в София – в изложбата В нейните ръце в СГХГ от 23 април. В загрявка тук показваме няколко нейни кадъра и разказваме историята с откриването на архива и миналото й, която е странна и силна, но в нея тиктака и нерешим морален въпрос.

Една пловдивска галерия и една софийска леярна слагат плюс помежду си за скулптурен проект, който наесен ще даде смел резултат - ново съвременно изкуство не в зала, а навън в градската ни среда. Един поглед през рамо към реакциите около Бронзовата къща стига да ни убеди, че предстои нещо не само смислено, но и крещящо нужно.

Толкова ще трае Месецът на комикса, който ни върти между Шипка 6 и Раковски 100 за изложби, прожекции, детски работилници и срещи с наши и чешки автори, с които да си честитим изкуството на книгите с балончета. Ето как, кога и къде.

Тъкмо демонтираха Бронзовата къща и обявиха следващия проект, спечелил конкурса за изкуство на мястото на бившия мавзолей. Казва се Един човек и е на Венелин Шурелов – художник и сценограф с богат опит, който не за първи път прави от площада галерия.

Калин Серапионов прави видео, пробива стени, за да прокара неонов знак в коридора на галерия, снима се с перука и измисля любовни сюжети по време на изложба. Сега влиза в СГХГ с поднос торти, за да сложи черешката на видео проект, който започва преди 20 години. За този десерт впрочем сте поканени и вие, прочетете менюто.

Професор Серджиус Михалски е автор на статии и книги, свързани с модерното изкуство на 20 век, маниеризма, френска живопис от 18 век и още, а от 2001 насам е и преподавател в института по история на изкуството към Тюбингенския университет.

Над 300 проекта и близо 500 събития пълнят програмата на Пловдив 2019, която ще бъде нашият основен пътеводител към пространствата за изкуство в града тази година. Следващите редове обаче са за Откриващия уикенд (11-13 януари) и това, което предстои да се случи през него.

Вярно е, че през 2018 бяхме на изложба почти така често, както на кино. Изкуството ни прегръщаше и ни канеше да стъпваме върху него, срещахме го на нови адреси и го чакахме на опашка. След толкова добра година се чудим само едно – защо истинската арт критика не вирее тук, а соченето с пръст избуява? Но да започнем от хубавия край.

Във входа на ателиетата за реставриране на тавана на Квадрат 500 са показани картини от хората, които работят в тях: последната изложба, която е позволено да видиш, преди да те спре надпис "само за служители". Днес обаче държим в ръка билет за Магията на реставрацията – събитие, което ни допуска и навътре.

"Бързата кафява лисица прескача мързеливото куче" – ако това кратко съобщение ви говори нещо, вероятно не само четете, но и чертаете букви. Това правят Fontfabric – дигитална шрифтолеярна с местни корени, с която ви срещаме миг преди да почерпи за рождения си ден в Gallery 2.0 с музика, постери и 10 години история.

От няколко седмици стикери по улици и паркове питат кой е Роджър Балън. Краткият отговор – американски фотограф, който пристига за изложба. Дългият вариант – стълба навътре в подсъзнанието ви. Ето, обясняваме.

Най-накрая действително е лято, затова бързо вадим седем августовски фест оферти, ако вече сте заредили резервоара, но още се чудите накъде.

Ако ежедневният ви маршрут не минава през гърба на Народната библиотека, намерете си път натам следващите две седмици. Иван Мудов тъкмо заложи на алеята новия си капан – инсталацията Камъни, която и обувките ви дълго ще помнят.

Каква форма чертае умът ви, когато хване нишката от създаването на Вселената до клетката в организма? Ако е окръжност, завъртете я и ще попаднете на една честота с идеята зад проекта Сфера, който събира дизайнера и архитект Елиа Недков, бижутера Николай Сардъмов и поетесата и културолог Анна Александра.

Как бивш морски контейнер побира в себе си арт проекти от света, за да ги показва у нас? Ако не знаете, значи от 2016 не сте минавали по пловдивската улица Отец Паисий.

Директор на лондонския Design Museum и носител на Ордена на Британската империя са само два от безброй уау факта от живота на журналиста, писател и архитектурен спец, които ни качват на метрото към бившия завод Витоша на 27 април.

Какво събира Майка Тереза, Марлон Брандо и 13-годишната проститутка Тайни от Сиатъл в едно изречение? Фактът, че всички те са отправяли многозначителен поглед към обектива на Мери Елън Марк – една американка, която опознаваме посмъртно през 40+ кадъра, пътуващи насам за изложба от серията Майстори на фотографията. Как тя влиза в тази категория на титаните, изследваме стъпка по стъпка в биографията ѝ.

Помните ли как миришеше Омразата? Когато миналата година гледахме филма на Матийо Касовиц в Дом на киното, в салона се долавяше аромат, създаден за него и по него от парфюмериста Марк Бъкстън. Сега същата агенция – берлинската Folie À Plusieurs, ни събира за изложба, на която посредник отново ще ни бъде обонянието.