Зехтин, сусам & чесън


11 февруари 2016
Имаме една дума, която е лишена от особена магия дори за небцето с въображение. Но точно тя днес ще се окаже най-апетитната хапка – влизаме в бистро Патладжан, където намираме общ език с Ливан.


Мястото е с прозорци от горе до долу, оголва бели тухли, сервира от открита витрина и се намира на ъгъла на две улици, така че е логично и кухнята му да е пресечна точка – основният адрес е Ливан, с вкусове от Ирак. Масите са само четири и бистрото е тук от скоро, но вече е направило доста курсове от уста на уста и по обяд през седмицата, когато излиза дневното меню, по-добре си запазете място. Или елате в събота вечерта, когато е спокойно и достатъчно тихо, за да забележите вкуса и в музиката, а белите белгийски бири са охладени и зад бара ви чакат препоръки какво да сложите на масата за дълга и лежерна вечеря. Послушайте ги – тук започва да става вкусно още от сладкодумните обяснения какво можем да опитаме днес.
 
Връщаме се към думата от първото изречение – едва ли е възможно апетитът ви да се възбуди до червено, когато някой каже "мезе". Тези две срички всъщност имат дълга история и география и започват вечерята къде ли не – освен в Гърция и Турция, още в Иран, Азербайджан, Сирия и – да, Ливан. Там мезето е сложна комбинация от над трийсет рецепти, които подклаждат апетита с подправки и вкусове. На нашата маса са основно – обръщаме им толкова внимание, колкото са спечелили в кухнята.


Голямата чиния мезета е с два вида хумус, баба гануш, млечна разядка със сусам, и кьополу, в които без търпение потапяме парчета от арабските питки. Старанието над всяко от петте става ясно веднага, щом си казваме, че по-вкусно отдавна не сме яли (което не е комплимент, а факт). Главният готвач впрочем няма да скрие, ако го питате какво слага в хумуса, за да стане толкова добър ("но... пропорциите запазвам за себе си") или каква е комбинацията от подправки в традиционното къббе, което се озовава на масата ни второ. Изпърженото до златисто смляно месо и топката от ориз и картоф с извара тук сервират с домашна чеснова майонеза и са толкова ароматни, че бързо стават една от короните в менюто. Другата е любимата рецепта на готвача – табулето, което е религия и не търпи промяна или адаптация ("дори за гостите ни, да, дори за вас не бих пипнал рецептата!"). И дано наистина не я променят никога – това табуле е съвършено, даже в компания с басмати ориза, който пристига с малка червена чушка на върха за още пикантност.


Между хапките от ориза и разядките, които по обичай поливат със зехтин преди сервиране, от витрината ни привличат още две неща: суджука, който правят специално за Патладжан с микс от люти подправки, и иракското лабне – мека топка от цедено мляко и сметана, която изчиства небцето и олекотява вкуса на почивките. Дано ги хванете и вие, като дойдете, макар че от кухнята все ще извадят друга изненада – дори да няма лабне, може да пробвате телешките кюфтенца дауд баша, хумус плахне с агнешко или рецепта от зеленчуците, които днес са били пресни на пазара.


Вече сме поискали сметката, когато ни изкушават с парче кадаиф – сладък и мек финал на обяда, и кафе с кардамон, както го правят в Близкия изток. Чашата на удоволствието прелива с тези последни хапки и глътки, но помнете – мястото е много мини, така че или взимайте за вкъщи, или тихо-тихо говорете колко е вкусен този Патладжан.

Бистро Патладжан е на Христо Смирненски 45 и facebook.com/patladjan
За резервации: 088 497 6516


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.