Цветът на хамелеона

Цветът на хамелеона



Език: български
Жанр: драма, трилър, исторически
България, 2012, 107'
Режисьор: Емил Христов
Сценарист: Владислав Тодоров
С: Рушен Видинлиев, Ирена Милянкова, Руси Чанев, Самуел Финци, Светлана Янчева, Деян Донков, Христо Гърбов, Леонид Йовчев, Касиел Ноа-Ашер
Цветът на хамелеона е всичко онова, което останалите български филми не са – многопластов като най-хубавите торти; смешен по особено интелигентен начин, леко мрачноват, леко оптимистичен и романтичен, лесен за гледане, но и софистициран по постмодернистки.


Със своите измислени (но някак правдиви) герои, силните диалози, черния хумор и абсурдизма, книгите на Владислав Тодоров предлагат отличен материал за филмов сценарий. Разбрахме това още с Дзифт – филм-събитие, революционен порив, който раздвижи застоялите води на българското кино. Цветът на хамелеона не е продължение на Дзифт, но е доразвиване на същата стилистика – странни герои в странна соц и пост-соц вселена, в която моралът и мотивите на всеки са под въпрос, а дребните щения и големите планове са колкото страшни, толкова и истински смешни. За първи път на режисьорския стол е седнал операторът-ветеран Емил Христов (който пък снима Дзифт под режисурата на Явор Гърдев), а ние сме поредните, които ще го поздравят за този отличен дебют, който балансира отлично между чернобели препратки към Казабланка, (не)реалистични картини от Народната република и откровено подигравателно отношение към цялата българска действителност и нейните митологеми. Актьорският екип също е внушителен – в него срещаме почти пълни дебютанти като Рушен Видинлиев и манекенката Ирена Милянкова, но и най-силните образи от съвременното ни кино и театър – Деян Донков, Христо Гърбов, Руси Чанев, Касиел Ноа Ашер и Леонид Йовчев.
Във всеки един момент, обаче, център на събитията е талантливият мистър Рипли на НРБ – Батко Стаменов (Видинлиев), който едновременно е лъжец, велик комбинатор, манипулатор, уж таен агент, а всъщност романтичен младеж, който иска да извлече от живота едно-две червени куфарчета и повечко моменти със своята приятелка (Милянкова). Историята е доволно оплетена и трудна за преразказ, но ако внимавате в картинката, всички парчета ще се подредят – и коя е майката-немайка на Батко, и защо всъщност е намесена историята от Казабланка, и в кои моменти иронията към ДС, комунистическото минало и прехода преминават в сарказъм. Предупреждаваме ви – Цветът на хамелеона не претендира за исторически реализъм, а единствено за добре разказан и подчертано измислен киноразказ, който е умен, предизвикателен и много забавен.
Знаем, че е рано, но бързаме да номинираме Цветът на хамелеона в личната ни категория Филм на годината в България. Може и да няма други претенденти.

!Великолепното ни интервю с Емил Христов четете тук!
!Суперексклузивното ни интервю с Рушен Видинлиев четете тук!


 

Горе Коментари (1)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
#1 07.04.2013 18:05 gendis7

Re: Цветът на хамелеона

не