Георги и пеперудите

Георги и пеперудите


Оригинално заглавие: Георги и пеперудите
Език: български
Жанр: документален
България, 2004, 60'
Режисьор и сценарист: Андрей Паунов
Оператори: Борис Мисирков и Георги Богданов
Музика: Иво Паунов, Вихрен Паунов
Малко луд, много ведър и изключително позитивен филм за доктор, който превръща психиатрията, в която работи, в истински дом за своите болни. И непрекъснато има нови идеи с какво да ги занимава – нищо че нито една от тях не се реализира.


Да се спечели Сребърен вълк от Международния фестивал за документално кино в Амстердам не е шега работа, но не е невъзможно. На българския филм Георги и пеперудите това се случи през 2004, в комплект с топло посрещане на още няколко фестивала по света (като Сламданс - не се бъркайте със Санданс, в САЩ, където е единственият европейски документален филм в официалната селекция, и ЗагребДок в Хърватска). Другото постижение е, че от февруари 2005 цели осем държави в Европа вече прожектират филма в салоните си. 
Режисьор и сценарист на филма е 30-годишният Андрей Паунов (чиито успехи започват още с дипломния му проект - късометражният Люси Цак Цак) и е заснет от малък екип, начело с не-безизвестното дуо Богданов & Мисирков. Георги и пеперудите се държи на положение и си има и саундтрак, композиран от други двама с фамилията Паунов - Иво и Вихрен, които са надиплили игрив джаз с традиционни мотиви, свободно интерпретирани.
Цялата история всъщност започва още през 2002, когато Андрей Паунов се появява на фестивала в Амстердам с идея за филм и съвсем неочаквано печели щедро финансиране, за да я осъществи. Журито решава да даде парите именно на него, защото, няма какво да се учудваме, това бил единственият филмов проект от Източна Европа, който не страдал от хроничен песимизъм.
Всъщност Георги и пеперудите направо свети от оптимизъм. Прилича на приказка, само че истинска. Д-р Георги Лулчев наистина е психиатър по професия и директор на Дом за възрастни с умствена изостаналост (в с. Подгомер) и се грижи за своите пациенти точно по този всеотдаен начин (затова и Андрей Паунов отдавна замислял да го документира в действие). Мечтата на Георги е да организира стопанство, в което неговите толкова жизнени болни също да се грижат за някого - например щрауси, охлюви и фазани, и да произвеждат коприна и соев хляб. Една малка оптимистична история, в която се оглежда реалната лудница, в която всички ние живеем.



 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.