Артистът

Артистът


Оригинално заглавие: The Artist
Език: английски, френски
Превод: с български субтитри
Жанр: драма, музикален, ням
Франция/Белгия, 2011, 100’
Режисьор: Мишел Азанависиус
С: Жан Дюжарден, Беренис Бежо, Джон Гудман, Джеймс Кромуел
Първоначално ни бяха казали само, че Артистът ще ни отнесе, но не бяхме съвсем сигурни дали става въпрос за нещо хубаво. Бяхме чули как в Ливърпул връщали пари от билетите на зрителите, които не знаели, че филмът е ням, и си тръгвали в първите минути, разочаровани. Артистът обаче е шедьовър, филм за филмите, единственият, който изпъква кинематографично и сценарийно пред останалите номинирани за Оскар.


Режисьорът с трудно произносимо име Мишел Азанависиус е парижанин с очевиден сантимент към старото кино, а тази страст е материализирал в метафилм, своеобразен поклон към музата, подобен на това, което Льолуш сътвори в Толкова много любов. Човек не може да бъде подготвен за преживяването Артистът. Първо, защото повечето от нас не са запознати с киното от 20-те години на 20 век; второ, защото не очакваш толкова автентичност и дълбочина от чернобяла лента във времето на ултратехнологичните специални ефекти. Сюжетът като че ли е преднамерено лек, драмата е съсредоточена в персонажа на Жан Дюжарден – Джордж Валентин. Трябва да признаем, че Дюжарден съвсем основателно спечели Златен глобус и Бафта. Лустрованата визия, стойката на танцьор и класическата магнетичност се оказват чудесна сплав, която е печелившият коз за филмови отличия. Актьорският талант се разгръща паралелно с упадъка на героя му. Мълчанието е идеалното изразно средство на тъгата; Валентин отказва да се снима в говорещи филми и единствените случаи, когато реално чуваме звук (освен музиката) в Артистът, са в кошмарните му видения. Валентин, болезнено свързан с призванието си, в един момент остава сам в мъничкия си дом с умното си кученце и предания си слуга, а в гърлото ни се настанява буца и си остава там до самия край.
Пепи Милър (Беренис Бежо) е антиподът на старото в случая. Тя става звезда още с появата на говорещото кино, после опитва да убеди идола си да се сбогува с миналото и многократно го избавя от кризите му. Въпреки мрачните краски с напредването на филма обаче, Милър е въплъщение на бляскавото утре и изобщо на вярата в прекрасното бъдеще. Хубавото е, че режисьорът ни оставя с усещане за надежда, при все алкохолния делириум на главния герой и тежките му материални и вътрешни загуби. Артистът рисува картина, съвсем простичка, с десетина кадъра със субтитри и великолепна музика. Картина в картината всъщност, анатомия на изкуството.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.