Моето сърце е октопод или баща ми на брега на черното море

Моето сърце е октопод или баща ми на брега на черното море



Език: български
Жанр: комедия, документален
България, 2016, 112'
Режисьор: Нено Белчев по мотиви от романа на Безмер Багрянов Моята последна абстрактна картина
Сценаристи: Безмер Багрянов, Нено Белчев
Звук: Мартин Евстатиев
С: Павел Шанов, Нено Белчев, Петър Атанасов, Цонка Белчева, Павлина Младенова, Радул, Белчо Белчев, Ирена Димитрова, Полина Милчева, Петър Костадинов, Румен Рашев, Алекси Иванов, Пламен Димитров, Мариана Шиеверскa, Иван Бараков, Калин Белчев, Красимир К. Костов, Елен Сабатини, Милка Юдова, Якуб Шиеверски
Като структура на повествованието филмът напомня постмодерен роман: фрагментиран, разпокъсан и на пръв поглед - хаотичен. Отделните парчета могат да бъдат преподреждани и всяко едно има свой собствен живот. Жанрово филмът стои на границата между псевдо-документалното кино, видео-арта, пънка (като отношение) и черната комедия.


Филмът ползва изразните средства на документалистиката, но всъщност не е документален, дори съдържа някои фантастични елементи и криминални моменти, които умело съчетава с гротескна анимация и поетичен визуален език. Целта на проекта е да даде плът и кръв на авторовото разбиране относно изкуството и позицията му на човек боравещ с движещия се образ.
Историята се развива предимно в хипотетична балканска страна, където комунистическият режим се срива в края на 80-те години, но след няколко десетилетия отново се "възражда", чрез осъществяването на контра-революция. Моето сърце е октопод или баща ми на брега на черното море разглежда проблематиката на изгубеното в прехода поколение, през очите на един негов представител, но всъщност засяга общочовешки проблеми. Главният герой (човек на средна възраст) е имигрант в Берлин от хипотетична Балканска държава, в която се завръща нелегално, за да направи документален филм за своя баща (известен, но позабравен художник от близкото минало), а се завръща нелегално, поради това, че на младини е бил замесен в банков обир. Синът цял живот пламенно е отстоявал своя творческа позиция, но не е достигнал известността и успеха на своя родител, а същевременно е пропуснал да открие своето място в общество и да се справи с хаоса в личния си живот. Неговият глас (глас зад кадър) води повествованието като поредица от коментари върху спомени за неговия баща, чрез които той ненатрапчиво излага своето разбиране за живота, изкуството и смъртта. Същевременно той поднася и един личен прочит на историята от края на 20 и началото на 21 век. Също така деликатно, но и леко иронично, разказът съпоставя живота на бащата с живота на сина и представя техните взаимоотношения, запознавайки ни с тях през призмата на различни културни и времеви контексти.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.