програма

    · София
    Посоки

    Посоки



    Език: български
    Жанр: драма
    България/Германия/Македония, 2017, 103'
    Режисьор: Стефан Командарев
    Сценарий: Симеон Венциславов, Стефан Командарев
    С: Анна Командарева, Васил Василев-Зуек, Иван Бърнев, Борислава Стратиева, Георги Кадурин, Асен Блатечки, Добрин Досев, Герасим Георгиев-Геро, Ирини Жамбонас, Васил Банов, Юлиан Вергов, Стефка Янорова, Николай Урумов, София Бобчева, Троян Гогов, Христо Мутафчиев, Стефан Сърчаджиев, Димитър Пишев, Станислав Кертиков, Димитър Баненкин, Стефан Денолюбов, Нели Монеджикова
    След като през 1988 Време на насилие на Людмил Стайков (съкратен вариант на Време разделно) е сред заглавията на Особен поглед в Кан, първият ни филм в тази селекция след 30 години отново пита как да запазим вярата си, но най-вече в пътя напред.


    Посоки тъкмо приключва, когато си спомням, че се чувствах по подобен начин след края на немския филм Виктория на Себастиан Шипер, заснет в един-единствен дубъл от 138 минути. В него на пръв поглед невинна разходка на млада жена в нощен Берлин се превръща в препускане през човешките емоции, пороци и загуба на здрав разум с фатален край. Слоганът му „One city. One night. One take.“ пасва и на новия филм на Стефан Командарев, макар дублите тук да са повече. Иначе и той си служи с дълги кадри, заснети от ръка (оператор е Веселин Христов, снимал и Жажда), които ни качват на задната седалка на шест таксита през тъмните часове в София.

    Преди да хванем нощната тарифа, срещаме първия герой на светло: Мишо (Васил Василев-Зуека) е баща с малък бизнес, който кара такси за допълнителен доход (както повечето зад волана във филма), докато опитва да се измъкне от кредитния ад, където е попаднал. Разговорът му с корумпирания банкер Попов (Георги Кадурин), който го изнудва и заплашва ("за нас се правят закони, не за вас", казва той), не води до нищо добро, а изходът от ситуацията влиза в новините и се превръща в тънката нишка между историите нататък – докато возят клиенти, шофьорите слушат нощния радио блок, където хора се обаждат в студиото, за да изкажат (разбира се, компетентно) мнение по въпроса.

    Докато тези коментари звучат на втори план, точно както ги чуваме и в собственото си ежедневие, на преден няколко таксита развиват сюжети с различни герои: сърдечен хирург, който ще емигрира в Хамбург; учител на мост, готов да скочи; един курс, който завършва с агресия и друг, който не стига до отмъщение, въпреки че може. Да, Посоки следва "новата вълна" в нашето кино от последните години – социална драма (на моменти мелодрама) с фокус върху корупцията, насилието и емиграцията, пред които човекът или се отчайва, или губи разсъдък. Хубаво е обаче, че в този "мозаечен портрет на живота в София днес", както го описва Variety, все пак има и хумор – дали заради абсурда, оптимизма (песимистите и реалистите вече са избягали) или надеждата, че едно добро сърце, попаднало на място, променя посоката на всички.

    Премиерата му в кината е на 26 януари


     

    Горе Коментари (0)

    Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.