София Филм Фест 2019

София Филм Фест 2019


2 - 31 март 2019
98+57 е общият сбор от игрални и документални филми, които започват да се въртят на София Филм Фест от 7 март и не спират в продължение на 21 дни.


В това време към голямата награда се протягат 12 филма, снимани от Китай до тук – един получава приза, но всички са майсторска работа и дори участието им вече ги прави важни за гледане. Не се разсейваме и в първите минути на прожекциите, в които се вмъкват винаги интересните български късометражки от конкурса на Jameson. Нататък фестивалът е изобилен бюфет от филми и теми – основните за нас са тук.


ОТКРИВАНЕ + КРИСТО & ЖАН-КЛОД
Изкуството на двамата стои върху специален постамент на СФФ – има цяла ретроспектива за тях. Впрочем друг Явашев – Владимир, ще ни прекара през историята на Да ходиш по вода на Андрей Паунов, на който е продуцент и който открива фестивала (на 7 март от 19:00 в Зала 1 на НДК). Плаващите кейове все още са на повърхността на съзнанието със своите 70 000 метра плат върху езеро – ако не сте ходили по тях, поне чуйте близък разказ за проекта в този и още филми за Кристо и Жан-Клод.

ОСКАР ФАВОРИТИ
Златната тема се отваря с най-важната награда – Зелената книга тъкмо спечели Най-добър филм, а при нас идва заедно с актьора Димитър Маринов, който играе в него. В програмата са още черно-белият магически реализъм на Рома, за който Алфонсо Куарон прибра статуетки за режисура, чуждоезичен филм и операторско майсторство, и екстремната височина на документалния Сам на скалата, който ни изкачва без въже по петите на смелчагата Алекс Хонълд.

ФОКУС ПОЛША
Прожекторите в киното тази година осветяват Полша с внимание – звездата на феста е Павел Павликовски, който ще застане лично пред своята Студена война. Любовната му история тежи на мястото си с черно-бели напоително драматични кадри и с три номинации за Оскар. В София идва и Агнешка Холанд със своя Мистър Джоунс – забързан трилър за британския журналист Гарет Джоунс, който смело разследва конспирация в Съветския съюз, а после вдъхновява и Оруел да напише Фермата на животните.

ГОСТИ & РЕТРОСПЕКТИВИ
Да се срещате с тях е една от силните страни на този фестивал. Сега може да се запознаете лично с Биле Аугуст и работата му – режисьорът на Нощен влак до Лисабон пристига с мини-ретроспектива от два от най-важните си филми (Пеле завоевателят и Безмълвно сърце), последният си (Щастливеца Пер) и разговор пред нас. Кшищоф Зануси също идва със своя ретроспектива, а си тръгва с награда на София – заради приноса си към киното, който проследяваме с най-важното в кариерата му плюс последното заглавие в нея, Етер.

БЪЛГАРСКОТО КИНО
Как изглежда местният кинопейзаж показват няколко супернови от последните 12 месеца. От документалните чакаме Тайният живот на Вера на Тонислав Христов, в който чрез ролеви игри младо момиче се опитва да преобрази тъмното си минало, както и Дворците на народа на Мисирков & Богданов за внушителното соц наследство на пет сгради в София, Москва, Белград, Берлин и Букурещ. От игралните внимаваме за двата БГ филма в конкурсната програма. Прасето на Драгомир Шолев хваща в кадър 13-годишно момче, което понася тормоза от съучениците си, докато веднъж не отвръща и със силата на скрития си гняв не преобръща сюжета. Снимка с Юки пък е дебют на Лъчезар Аврамов, в който Руши Видинлиев завежда приятелката си японка (Кики Сугино) при баба на село, където да имат дете на спокойствие, но нелеп пътен инцидент променя перспективата им към бъдещето.

От конкурса в Кан пристига тази италианска приказка за Лазаро: красив като маслена картина герой, вечно мил с всеки в бедното си италианско село. Стъпка по стъпка става ясно, че всички те са експлоатирани от тютюнева баронеса, чийто син пък страда от ситуацията и се опитва някак да я промени. Именно той се заклева в приятелство на щастливия Лазаро и тази връзка между тях става магическата спойка, която ще го пренесе през хватката на времето.

Ларс фон Триер е архитект на възможно най-кривите филми, които все пак стоят стабилни на основата си – макар че някои ще кажат "въпрос на вкус". Новият му проект фокусира хирургически поглед върху сериен убиец с доста трупове зад гърба и е идея по-труден, бавен и мръсен от обичайното за режисьора (все пак е единственият му филм, залитнал към хоръра). Чухме, че много зрители напуснали първата му прожекция, но на ваше място бихме дочакали финала тук, за да видим как Джак (Мат Дилън с нетрепващи лицеви мускули) действително построява къща.

С елегантен скок 15-годишната Лара се появява на екрана в технически съвършени сцени, за да разкаже за транс момиче, което мечтае да стане балерина. Белгийският режисьор дебютира с интроспективен филм, който показва и лекотата на добре тренирания падьом, и цялата болка и кръв, нужни за него. Макар че е красива приказка за балет, Момиче не се страхува да е брутален или краен, а младият Виктор Полстер печели овации заради силата, с която влиза в кожата на Нора Монсекьор – реалната балерина, вдъхновила сюжета.

Под тежката сянка на Златната си палма от Кан филмът на японеца Хироказду Корееда е за семейство аутсайдери, свързани от специфични морални закони и необичайно общо занимание, което е посочено в заглавието. Когато прибират от улицата малко момиче, толкова безпомощно, че разтапя сърцето на главатаря на бандата, само за малко изглежда, че всичко е на добре. Майсторството на филма е финият нюх, с който рисува детайли, меки като пух – преди накрая всичко да се разхвърчи.

Че тази история, втора от турския режисьор Толга Карачелик, е тъжна, но топла става ясно от първото изречение на сюжета: двама братя и една сестра се връщат вкъщи за погребението на баща си, с когото отдавна са изгубили връзка. Според неговото завещание обаче те трябва да изчакат завръщането на пеперудите, които поетично идват в града, за да умрат. Ако ви трябва още примамка, ето: филмът изхвърча от Сънданс с голямата награда, а критиката почти единодушно обещава смях през сълзи и полет между жанровете.

програма

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.