За Виктория с любов

24 септември 2014 снимки Владимир Томашевич
Виктория – първото българско заглавие в пълнометражната конкурсна програма на Sundance Film Festival, вече поведе собствен екранен живот с ексклузивни предпремиерни прожекции в Дом на киното тези дни. Решихме, че именно сега е подходящият момент да поговорим с режисьора Майя Виткова за настоящето и бъдещето на този толкова съкровен за нея проект през призмата на разразилата се дискусия относно избора на филма, който ще представи България в надпреварата за чуждоезичен Оскар 2015. Оттам пък рязко прескочихме на Майкъл Пейлин и хорърите – ето в какъв контекст.


Българската публика вече имаше възможност да се запознае с Виктория, какви са реакциите?
Хората, които се спират и разговарят с нас, често искат да ни прегърнат. Това много ме стопля. Вчера се случи нещо любопитно и емоционално. Едно момиче излезе от прожекцията, разстроено. Ирмена се погрижи за нея и разбра историята й, която бе свързана с нейната майка, разбира се... Каза, че ще дойде да гледа Виктория втори път. Онези, които усещат филма, правят много точна асоциация именно с най-съкровеното, което сме заложили в него – взаимоотношенията между майка и дете (съответно между деца и родители), случващи се на фона на събитията в периода 1979-1994. Много от зрителите са на нашата възраст или на възрастта на героинята Виктория и се идентифицират с историята.

Има ли разлика между начина, по който критиката и зрителите възприемат филма?
90 процента от критиката е позитивна. Отзивите, които смятаме за негативни, са ни особено любопитни. За част от тях наши приятели твърдят, че са поръчкови. Научаваме кои журналисти с кои “кръгове” работят. Има и критици, които просто не харесват Виктория и коментират откровено. В това няма нищо лошо, само че да се опиташ да очерниш един филм, който тепърва тръгва към публиката, е тъжно. Това означава, че не давайки подкрепа на него, ти не подкрепяш генерално културата, защото всяко малко нещо се ражда много трудно и трябва да му бъде помогнато да се появи и да заживее. Нямам против филма ни да бъде критикуван, но има тон, който може да те накара да се замислиш, и друг, който само може да те накара да мразиш повече. Този филм е за любов и аз не искам да мразя никого – нямам и намерение да го правя. Преди малко един режисьор ми писа, че в гилдията няма да ми простят за това, че се надигнах и казах онова, което мисля. Вероятно и аз няма да им простя. Защото този филм е посветен на майка ми, а монтажистът ми Александър Етимов почина, след като работи по него. Това трудно се прощава...
Когато си застанал безапелационно зад един проект и си позволяваш да оспорваш решения на велик орган като Националния съвет за кино, тогава ти дразниш егото на хората и те бързат да те хванат в грешка. Няма как обаче да кажеш на един човек как да обича. Във Виктория аз обичам така – дълго, смесвайки похватите и от сърце.

Вие успяхте ли да гледате Българска рапсодия, който в крайна сметка бе излъчен като българският кандидат за Оскар?
Предстои да го гледаме. Разбрахме, че три от прожекциите му са паднали, но имаме още два дни, за да го видим.

Имаше ли ефект от това, че вашият екип се вдигна на протест срещу избирането конкретно на този филм и пренебрегването на Виктория и останалите кандидатстващи?
Ефектът тепърва ще се усети. Много е важно това, че оттук нататък, преди да се случи някаква нередност, авторите є ще помислят по-внимателно. Което може би означава и че ще се работи малко по-прикрито. Тъмните сили стават малко по-тъмни, когато се надигнеш, но аз вярвам в доброто и в преодоляването на това безумие. Трябва да се разрови добре, за да излезе цялата мръсотия. Това е доста мъчителен и болезнен процес и много хора ще се откажат да участват в него. Този т.нар. скандал съществува от 3 седмици насам и в началото онези, които ни подкрепиха, бяха повече. После доста се отдръпнаха под негласен предтекст, че се страхуват за бъдещето на новите си проекти. Разбирам ги, но си мисля, че това много ще забави позитивните процеси в киното ни. Вследствие пък се появи тезата, че аз и съмишлениците ми сме реагирали с цел да направим реклама на Виктория, която е абсолютно неоснователна, понеже филмът има реклама и без скандала, а всъщност другият филм спечели от този скандал, защото хората за пръв път чуха заглавието му.
Опитвам се винаги да поглеждам към онова, което ме вълнува и което ме е накарало да се занимавам не просто с Виктория, а с кино изобщо. Това е вярата ми в положителната промяна. Зная, че катарзисът е много труден, но веднъж случи ли се, е Божествено усещане. Тогава си в Небесата и никой не може да те дръпне надолу... Не ме е страх. Ако не получа държавно финансиране, ще получа частно, ако ми пречат тук, ще работя в друга държава. Но няма да ми затворят устата, защото докато продължаваме да се страхуваме, няма как да правим нещо, което докосва хората, и да сме до болка откровени.

Притеснявате ли се преди срещите с публиката?
Не, ако беше така, аз и моят екип нямаше да сме там. Ние заставаме изцяло зад Виктория и всяка вечер се представяме пред публиката, призовавайки я към разговор след прожекцията. В България методът Q&A (въпроси и отговори) засега не работи. След края на прожекциите на Виктория има тишина, която хората трябва да изживеят, преди да пристъпят към разговор. Забелязали сме го, затова не се натрапваме на никого и чакаме отвън. Зрителите идват при нас постепенно и в един момент се оказва, че сме си тръгнали от киното много след финалните надписи, защото сме разговаряли с публиката. Късно е който и да било да се опитва да навреди на филма, защото хората вече го гледат и го препоръчват на приятелите си.

Виктория съдържа исторически, емоционален и магически пласт, какъв е ключът към възприемането на сюжета?
Да почувстваш историята, да се отпуснеш. Излишно е да давам напътствия как да се гледа. Филмът е направен откровено – без ефекти, които да впечатляват или да манипулират зрителя. Тази история е създадена от сърце. Някои я усещат, други – не. За мен е важно във време на унищожителна омраза, перманентен скепсис и непрестанни конфликти, да се обърнем към изконното, а именно – любовта. Намирам, че когато разказваш реалистично и в същото време използваш магически елементи, се доближаваш повече до живота. Все пак той не се свежда само до битуването в прахта, а е и в онова, което мечтаем, над нея...

Предишните ви филми се занимават с проблемите на малкия човек в ежедневието му – намира ли продължение тази тема и във Виктория?
Не бих говорила толкова за еволюция на характерите, колкото за следваща стъпка в жанровото развитие, което сме претърпели с оператора Крум Родригес. Двата ни съвместни късометражни филма Станка се прибира вкъщи и Моят уморен баща действително се занимават с обикновени хора, бидейки крайно реалистични. Ако не бяха заснети именно по този начин – академично, стъпката с Виктория щеше да е много по-трудна. С Крум имахме добра основа – по същността си Виктория е реалистично разказана, но върху това започнахме да градим с магическото, което според мен си заслужава да бъде изведено като стил. Ще го усетите в следващите ни проекти, независимо дали те ще получат подкрепа в България.

Каква е съдбата на Виктория оттук нататък?
Към момента сме потвърдили участие на 31 международни фестивали до края на януари. Предстои ни пътуване до Лондон, където ще представим Виктория лично, а преди това филмът ще замине за Пусан, Корея, където се провежда най-големият азиатски филмов фестивал в света. Иначе Виктория ще се срещне с масовата българска публика в най-скоро време.

Имате солиден опит като кастинг‑режисьор и асистент-режисьор, с какво ви обогати тази работа?
Даде ми самочувствието, че познавам снимачния процес. Продукционната машина или т.нар. опашка зад всеки режисьор, не ми пречи. Имам дисциплина, зная много добре кога започва и кога свършва снимачният ден, мога да правя програма, да събирам екип и други неща, които са изключително полезни, особено когато съчетаваш позицията на режисьор и продуцент. Тази роля не е лесна заради времето, което изисква, а и поради ред други причини. Оказва се, обаче, че, ако искаш всичко да се получава така, както си го представяш, трябва да комбинираш различни отговорности и да се нагърбиш с повече задължения.

Какво си спомняте от работата с Майкъл Пейлин от Monty Python?
С талантливи личности се работи изключително леко. Феноменално е, разликата се усеща моментално. Талантливият човек е великодушен и независимо от моментните избухвания, от същността му извира добро. Много се радвам, че на няколко пъти в живота си съм имала възможността да си сътруднича именно с такива хора. Работата в екип понякога предизвиква доста стресиращи ситуации. Когато си асистент ти ръководиш хора, но не можеш да взимаш крайни решения, това е задача на продуцента. В качеството си на такъв Майкъл Пейлин е много добър, защото е любопитен и обича, а това много си личи в продукциите му.

Какво мислите за жанровото кино, бихте ли заснели комедия, например?
Смятам, че жанровото кино е изключително. Лично аз не гледам хоръри, просто защото ме е страх, но искрено се възхищавам на феновете им. Племенницата ми Дария, която е в ролята на малката Виктория, е влюбена в хорърите. Зарази дори баща си. За мен е травмиращо, но на тях им носи нещо и мисля, че дори осъзнах какво – когато се страхуваш, адреналинът ти се покачва и след това битуваш по-леко в кашата на съществуването.
Иначе с удоволствие бих заснела комедия. Всички, които ме познават добре, ми казват, че трябва да го направя. Комедия се снима много трудно и особено тук, по нашите ширини. Страхотен фен съм на Monty Python – едни от най-смешните хора в света. Толкова години по-късно скечовете им все още са актуални, а хуморът им е универсален. В проектите, с които всеки от групата се занимава поотделно, си личи именно това чувство за хумор, което върви като нишка, тече и залива...

Повече за Виктория ще откриете на viktoriathefilm.com и фейсбук страницата VIKTORIA, the film

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.