Нещата от живота: Виктор Чучков

26 март 2015 текст Ирина Димова снимки Ралица Димитрова
Често го наричат половината от Чучков Брадърс – продуцентската къща за кино и реклама, която движат с брат му Борислав. "Много хора си мислят, че продуцентът е един чичко, който дава пари, а ние всъщност сме едни чичковци, които измислят проектите, намират им финансиране, реализират ги и ги разпространяват", обяснява Виктор Чучков-син. Преди 4 години с Тилт ни показа и как се режисира хубав български филм, а сега се готви да снима 18% сиво по книгата на Захари Карабашлиев. Толкова по работа за днес. Срещаме се с Виктор, за да си говорим за нещата, които обича и живота в града, който е избрал пред Рим, Берлин и Ню Йорк.


ФОТОГРАФИЯТА
Бях в 8 клас, когато баща ми ми подари руски фотоапарат Смена – пластмасов, съвсем мъничък, но аз жестоко се запалих по фотографията и започнах сам да проявявам снимки, имах си малка фотолаборатория в мазето. Разбира се, не спрях да мрънкам, докато не ми взе и професионална камера – Практика от ГДР, със сменяеми обективи. Оттогава не съм спирал да снимам. Често се качвам на колата и отивам някъде само за да правя снимки – в Дружба, на летището, до гарата, където и да е. През есента тази година ще направя първата си изложба.

ГАЛЕРИИТЕ
Харесвам много фотографа Райън Макгинли и е похвално, че имаше негова изложба в София. Ето че някакви събития се случват – с помощта на общини, на частни организации, супер важно е да има такава подкрепа. Изложбата в СГХГ с куратор Мария Василева също е много интересна. Но не мога да разбера как отиваш и плащаш за това вход 2лв. Обидно е. Радвам се, че го има и т.нар. Български Лувър. Друга тема е как ще функционира, главното е, че ни трябват не едно, а пет такива големи пространства в София. Да се раздвижи пазарът и един ден като докараме Ван Гог или някой от хилядите съвременни автори, да има къде да ги покажем.

КНИЖАРНИЦИТЕ
Най-сетне в София има една-две книжарници, в които се продават книги за изкуство. Не може 20 години да влизам и да питам "имате ли нещо за фотография", а те да ми посочват един щанд с 4 книги, 3 от които са в еротичния жанр. Във всяка книжарница или музей в Берлин имат 2000 заглавия за най-големите дизайнери, художници, скулптури. Напоследък чета много за фотография и ходя в книжарницата на Графа, между Седмочисленици и Попа – на втория етаж е пълно с книги за артисти. Интересни са ми и биографиите на кино режисьори, в момента съм на Потта на жабата на Акира Куросава – чета едно старо издание, подарък от леля ми.

ГРАДИНИТЕ
Живея близо до улица Шипка и често ходя в Докторската градина. За мен ремонтът се е получил страхотно, въпреки че пак има недоволни, които винаги намират кусур. Столиците с толкова много зелени площи като нашата са съвсем малко, имаме наистина хубави паркове – Южният става все по-красив, Борисовата градина се превърна от опасно неприятно в много приятно място.

КОЛЕЛОТО
Карам от 5-6 години, и тук вече има подходящи места, макар да не са много. Интересно е как в града се появиха двайсеторно повече велосипедисти, допреди 7 години по улиците с колело можеше да видиш само Симон Вaрсано, фотографът. Сега се създадоха други условия, има друга култура, а се появиха и няколко български марки за велосипеди, които се развиват много добре и продават на достъпни цени. В Германия последния път се втрещих – няма колело под 3-4 хиляди евро.

ЛОНГБОРДЪТ
Миналото лято се качих и на лонгборд и съм ужасно доволен. Той е много по-опасен от скейтборда, развиват се страшни скорости по наклон и спирането е много трудно. Но аз не съм екстремист, и на равен терен ми е приятно. Вече има и добре асфалтирани улици в града, един Любен Каравелов го минавам целия от Гурко до НДК за 2-3 минути.

ОБЯДЪТ
Много е готино, че София има своите все по-добри малки ресторантчета и локали, които са със собствена визия и дух, а не са някакви стандартни вериги за хранене. Обичам да обядвам в Архитектите, също в Atelier на Белослава, харесвам много и Local. Вкъщи приготвям много неща, всякакви салати, миш-маш, няколко вида паста, пица. Последното, което ми се получи, беше супа минестроне. Правя и едни препечени филийки, италианско-бразилско предястие: препичаш филийката, натъркваш директно със скилидка чесън, поръсваш с малко сол и зехтин и става жестоко.

ГРАМОФОНЪТ
Страшно обичам звука на грамофон. Какво като можеш да вкараш 38 хиляди песни в смартфона си, аз няма да чуя и една хилядна от тях през живота си. Съвсем друго е да си купиш плоча с музика, която те кефи и да я държиш в ръката си. Да си я пуснеш и всичко да е пред очите ти. Музиката за мен е нещо прекрасно и много важно за душевния баланс на човека. От малък съм слушал класическа музика вкъщи, обичам Рахманинов, Лист, Чайковски, Седма симфония на Бетховен ми е любима. Щастлив съм, че съм израснал в такова музикално семейство.

ИГРИТЕ
Роден съм в Русе и като деца с брат ми прекарвахме много ваканции там при баба и дядо. Помня как играехме на войни между кварталите, които бяха много сурови, боят беше буквално със сопи и камъни! Стреляхме се и с фунийки, в които се слагаха карфици или върхът им се залепяше с лепило Кале, за да може да се забие в крак или да извади око, по възможност. В София също бяхме постоянно навън – палехме огън, печахме картофи, ровехме се в прахта, ритахме футбол. Беше много смешно, когато веднъж някакво момче дойде при нас и каза: "Да играем на асамблея?"

БЛОКЪТ
През социализма живеехме в блока на Комитета за култура, в който можеше да си купиш апартамент, ако си режисьор, актьор, музикант. Така хората от културната сфера бяха държани под око. Но тези блокове си имаха и добрите страни. Когато се прибирах от училище, Невена Коканова простираше на първия етаж, а аз й казвах "Лельо Венче, добър вечер!", и се качвах нагоре. Бях приятел със сина на Енчо Пиронков, който живееше на последния етаж и често ходех у тях. Апартаментът им беше като галерия, целият в картини. Малкият Стойо рисуваше натюрморти и веднъж го попитах не може ли и аз да опитам. Така в 5 клас започнах да ходя на уроци по рисуване и после влязох в Художествената гимназия. След това исках да уча сценография в Академията, но бях класиран 13-ти, а имаше само 3 места. За мое щастие влязох режисура в класа на проф. Людмил Стайков.

ТИЛТ
Направих филмовия си дебют късно, на 40 години. Тилт беше готино изживяване, защото филмът е процес, който отнема много време и се прави от много хора. Като режисьор винаги се притесняваш, всичко може да се обърка от някое грешно решение и никога нямаш гаранции. Един ден преди премиерата с брат ми нямахме идея какво ще стане, дали на филма ни ще дойдат дори 2 хиляди човека. Успокоих се чак след като влязох на една прожекция – залата беше пълна, видях как хората гледат и мълчат и най-после си казвах "ох, получило се е!". Филмът събра 150 хиляди зрители.

ФИЛМИТЕ
Снощи гледах Левиатан на Андрей Звягинцев и ми направи изключително впечатление, има жестоки авторски качества и много силна история, олицетворение на руската действителност в момента. Иначе харесвам италианския нео-реализъм от 50-те и 60-те. Фен съм и на Иняриту, последният му филм Бърдмен е абсолютно заслужен Оскар. От нашите харесвам Подслон, Дзифт, Източни пиеси на Камен Калев – очаквам с любопитство новия му филм, който ще бъде готов всеки момент. Вече се правят по-добри български филми и ще стават все по-добри, когато станат и повече.

ИЗБОРЪТ
През последната година започва да се усеща глад за некомерсиални филми. Не може на българина да му се предлага само Бързи и яростни 8. Хората имат нужда да гледат и нещо, което ще ги изкефи духовно, не само визуално. Филмите са като книгите – има разлика дали ще прочетеш едно криминале, или един руски класик, който ще те разтърси и ще повлияе на философията ти за живота. И при нас публиката вече търси места за такива ценни филми. Освен Дом на киното и Одеон, сега имаме G-8, Френския институт, Люмиер. И за тази верига има място под слънцето и трябва да се подкрепя на всяка цена, защото номерът не е само да има нови заглавия, а да имаме избор.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.