Нещата от живота: Елена Телбис



16 юли 2015 текст и снимки Севда Семер
Един ден гледа Мариус Куркински и си казва, че иска и тя да може да развълнува някого така. Изглежда е на прав път – тази година получи Икар и участва в Каръци, който взе голямата награда на фестивала в Москва. Преди това Елена е завършила в класа на Ивайло Христов, вече е играла в най-доброто на сцената ни – от Хамлет през Каквато ти ме искаш до Жана, а на есен започва репетициите за Чайка на Явор Гърдев. Две реплики ни стигат да разберем, че още се буди с трескавото усещане за предстояща работа, че се пази от обобщения и че с нея срещи се правят на едно място – пред служебния вход на Народния театър. Как защо – това е вторият й дом. Да влезем.


МЯСТОТО
Разбира се, че не винаги съм се чувствала добре в театъра. В продължение на месеци изпитвах само неудобство тук, беше ми трудно изобщо да бъда на това място, веднъж плаках по коридорите, защото не знаех накъде да вървя... После обаче малко по малко започна да ми става все по-уютно. Сега идвам, дори когато нямам работа – правя упражнения в репетиционните, чета в гримьорната. Това е моето място, много често ще ме видите и в ресторанта на покрива.

РЕПЕТИЦИЯТА
Един от големите плюсове на моята работа е, че докато я върша, не съм съвсем тук. Естествено нямам предвид, че се възвисявам някъде, просто очите ми се отварят за някакви неща – когато репетирам, внезапно целият свят започва да се подчинява на пиесата. Навсякъде виждам отношенията, които пресъздавам, или дочувам диалози, които напомнят с нещо на героинята ми. Не че си навивам на пръста да го търся специално – случва се естествено и е страхотно. Няколко месеца живея изцяло в текста.

СПИСЪКЪТ
Имам сериозен книжен план за лятото. Страшен фен съм на Амаркорд, поредицата на Колибри за актьори и режисьори, и смятам да прочета малкото, които съм пропуснала. Засега харесах много книгите за Марлон Брандо, Ал Пачино, Георгий Данелия, Костурица. Още не съм чела Възвишение на Русков, как може? И тя ми е в списъка. Хвърлила съм око на Ясмина Реза, която пише жестоки разкази. По-рано тази година открих Мишел Уелбек – понякога става малко гаден и идва в повече с нихилизма си, но аз го харесвам.

КОЛЕЛОТО
Изобщо не ме бива в излизането по барове, но пък обичам да съм навън – разхождам се, карам колело. Още помня първия си велосипед, подариха ми го за 15 септември. Когато се преместихме в София от Велико Търново едно детенце дойде при мен, за да ме пита дали може да направи кръгче с него. Казах "разбира се", а то се обърна и започна бясно да се отдалечава с колелото ми. Страшна мъка и рев беше, как!? След време обаче с баща ми засякохме същото хлапе, историята стигна до полицията, разплете се и в крайна сметка си тръгнахме с велосипеда в две торбички – тъкмо го бяха разглобили, за да го продават на части. Сглобихме го пак и го карах, докато не ми омаля. И сега съм постоянно на две гуми.

ТЕНИСЪТ
Невероятен фен съм на този спорт, мога да го гледам с часове и точно това правих през последните дни, докато траеше Уимбълдън. Дори съм тренирала малко. Григор Димитров ми е любим – и не защото е наш човек и трябва да викаме "българи юнаци!" на всяка цена, а защото мисля, че наистина е талантлив. Напоследък нещо му спадна играта, но аз пак го подкрепям – играе страшно красиво.

ФИЛМИТЕ
Обичам простото кино – харесва ми да не се замислям много как е снимано, монтирано, анимирано. Не съм фен и на фантастиката, трябва да е близо до мен, за да ме грабне. Действам методично – хващам някой режисьор или актьор и минавам през цялата му филмография. Много обичам Дейвид Маккензи например. След като гледах Перфектно чувство два месеца не знаех къде съм. Иначе от актьорите се възхищавам най-много на Марион Котияр – тъпо е аз да й казвам "евала" на нея, но е страхотна. Наскоро като един долен пират си изтеглих американския мини-сериал Olive Kitteridge и го глътнах за няколко дни. Следя и True Detective, обаче напоследък нямам много време за сериали, то нали като седнеш трябва да изгледаш десет епизода... Опитвам се да убедя приятелите си, че The IT Crowd е адски смешен, гледала съм го петдесет пъти и продължавам да съм долу от смях. Онази сцена, в която единият герой подхвърля на другия сандвич, а после и чаша кафе, която се разпльоква върху ризата му, е вечна за мен! Ей такъв идиотски хумор много обичам.

ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО
Когато нещо много ме вълнува, ми е трудно да говоря за него. Истинска мъка е да разказвам за любимите си представления, но добре, нека опитаме. Напоследък ме впечатлиха Госпожа Клайн и Антигона, а Квартет е просто велик спектакъл. Добавената реалност е страхотен подход, невероятно е и как изглеждат актьорите, музиката, начинът, по който Снежина Петрова и Захари Бахаров са овладяли този текст – той е толкова сложен, а те са успели с лекота да го направят много техен. Имах късмета да гледам представлението от първите редове и препоръчвам на всеки да го види така, за да може да го приеме по-пълно.

ПОЧИВКАТА

Не мога да взема книжка и това е, много ме е страх от тези листовки. Ако имах, обаче, подозирам че нямаше да ме видите повече – щях да съм само в колата си и постоянно да пътувам нанякъде. През лятото обичам да ходя в една къщичка до Трявна, защото е уникално спокойствие. Оставам там, чета, гледам филми и презареждам, докато не ми писне. Всъщност понякога дори не успява да ми писне, но идва септември и трябва да се правят разни неща, няма как. Много ми е трудно да си тръгна оттам, всички го знаем онзи момент, в който навлизаш в софийското равно поле и ти се плаче... За море предпочитам Варвара с невероятните скали, малкото плажче и шепата хора, които изобщо можеш да видиш там. Това е моята тотална морска почивка.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.