Да слушаш Ханс Цимер



28 април 2016 текст Ирина Димова
Днес го чуваме слабо в другия край на телефонната линия, но на 16 май в Арена Армеец звукът ще е кристален, а той – на един поглед пред нас.


Минути, след като взимаме това интервю, някой ни пита "а кой беше Ханс Цимер?”. Хубава работа. И да не се сетиш веднага какво пише за него в IMDb, това име е стигало до ушите на всеки и, по-важното – всеки е усещал как емоцията му ескалира оттук до космоса под неговите ноти. Ханс Цимер е най-големият композитор на филмова музика. Влиза в киното още в средата на 80-те, а на първите му два Оскара стоят годините 1988 и 1989 (после взима още пет плюс куп Тонита и Грамита). Който реши, може да преброи заглавията в личния му кино плейлист – тук ни стига да кажем, че от Цар Лъв през Тънка червена линия и Гладиатор до Генезис и Интерстелар сме били заедно в салона. Удивително е как човек с подобна биография първо, не спира да е благодарен за работата си и второ, се държи толкова приятелски, че превеждаме разговора ни на "ти“. Останете до края на филма, за да разберете колко чесън слага в пастата, къде е най-тихото място на света и защо е не велик композитор, а велик човек.

Кое е първото нещо, което правиш, когато влизаш в студиото да пишеш музика за нов филм? Откъде започваш?
Винаги тръгвам от историята. Животът ми е направо луксозен в това отношение, всеки би искал да му се случват такива неща всеки ден. Някой страхотен режисьор идва при мен и ми казва: "Искам да ти разкажа една история”. И трябва да призная – може да не е първото нещо сутринта, но едно от най-вдъхновяващите за мен е да седим на вечеря с чаша червено вино и да си говорим, да навлизаме все по-дълбоко в историята и да мислим как да я разкажем. Това е изключително съвместна работа и прекарвам колкото се може повече време с режисьорите. Те са страхотни разказвачи, великолепни са в това да описват визуално всякакви неща. Някой като Ридли Скот, например, може буквално да ти нарисува действието – истински артист. Тогава започват да се появяват идеи в главата ми, представям си героите, отделните сцени. И това е най-сладката част – после оставам сам със себе си и в крайна сметка трябва да свърша работата.

Все пак ми се струва, че цялата тази работа е най-сладката на света.
Съгласен съм, не мога да го отрека. На първо място, тя ми позволява да играя. И на второ – слушам и правя тонове музика. Така че, да, определено не си търся нова работа.

Работил си с най-големите режисьори, но има ли някой, с когото много би искал да направиш филм, а още не ти се е обадил?
Спомням си как една вечер ми звънна Стийв Макуин, за да правя музиката за 12 години робство. Трябваше обаче да се случи на следвашия ден в 9 сутринта и нямаше как да стане, въпреки че много исках този филм. Страхотно е, че хората идват при мен със своите истории и нямам представа кой ще бъде следващият. Точно сега работя с мой много добър приятел – Питър Морган, сценаристът на Кралицата и Фрост/Никсън, за който аз пък правих музиката. Но това, че сме приятели, го оставяме настрана – аз се концентрирам над историята.

Правил си музика и за сериозни драми, и за анимации, и за филми по комикс – има ли разлика за теб, кой жанр е по-труден?
Над какъвто и филм да работя, всеки път си мисля: "това е невъзможно!”. Винаги започвам по един и същи начин – нямам никаква идея как изобщо ще го направя и дали ще се получи.

Значи понякога се страхуваш, че може и да не се справиш?
О, хайде да махнем понякога от въпроса ти и да кажем "винаги“. За щастие съм заобиколен от страхотни хора, които ме насърчават във всеки момент, когато съм на ръба да се откажа. Режисьорите изключително много ми помагат и винаги са насреща.

Когато гледаш някой филм в киното, случва ли се да си казваш: "О, тук трябва да има музика!”, или "Не, това не звучи както трябва!”?
Много рядко. Когато гледам филм, съм като всеки друг в киното – интересува ме хубавата история и дали е направен добре. Преживяването ме отвлича и не се занимавам да следя какво става с музиката. Обожавам да гледам филми и, когато сядам в салона, определено не съм там да работя.

А когато най-накрая отидеш да гледаш филма с твоя музика, какви мисли ти минават – оценяваш ли работата си, търсиш ли грешки?
В такъв момент винаги гледам публиката. По хората в киното разбирам дали сме се справили, дали им даваме преживяването, за което са дошли – нещо, което ще запомнят. Най-важното за мен е дали съм помогнал на историята да стигне до тях. Ако видя по лицата им, че тя ги грабва, се чувствам така, сякаш съм им отворил вратата да почувстват емоция. Филми с музика е имало дълго преди да се появят тези с диалог – вероятно още тогава са разбрали, че въздействието на картина плюс музика може да е много могъщо.

Имаш ли си любим саундтрак в плейъра вкъщи?
Слушам страшно много Енио Мориконе, обожавам неговата музика. В останалия куп има какво ли не, най-различни неща – от класическа музика до Кендрик Ламар, на когото съм заседнал в момента.

Как звучи един твой обикновен ден – какво чуваш около себе си, когато не композираш?
Звуците около мен, когато не правя музика, обикновено идват от децата ми – ето какво чувам. Имам четири, така че е доста шумно.

Кой е най-хубавият ти момент на пълна тишина, ако изобщо имаш такъв?
Според мен, ако това изобщо може да се премери, един композитор цени тишината повече от всеки друг. А тези дни е толкова трудно да я намериш, навсякъде е прекалено шумно, светът жужи постоянно. Така че пълната тишина е нещо истински красиво. Спомням си такива моменти, докато снимахме Интерстелар. Късно вечерта, когато на локацията бяхме останали само шепа хора, постепенно разговорите ни преминаваха в шепот, а накрая просто седяхме там и слушахме тишината. Тази тишина беше великолепна. Подобни моменти са истински безценни.

В какво друго си толкова добър, колкото в правенето на филмова музика?
Мога да правя добри спагети. Няма значение какви точно са, важното е да знаеш откъде да си вземеш свежи продукти, да отидеш на някой фермерски пазар и да си намериш пресни зеленчуци. Винаги става много вкусно. Готвя спагети за шестима души и, както се сещаш, това значи мнооого чесън – на следващия ден цялата къща мирише. Отделно от това, много обичам да седя с приятелите си и просто да си говорим. Ето друго нещо, в което май ме бива – мисля, че съм добър приятел.

Концертът на Ханс Цимер е в Арена Армеец на 16 май от 20:00, билети 60-140лв от ticketpro.bg.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.