Дисекция на киното: Благой Иванов



2 февруари 2017 текст Наталия Иванова
Пали се по филмите покрай баща си, но поддържа фитила сам: учи кинознание в НАТФИЗ, защитава дипломна работа за "киното на реанимираните мъртви" и споделя наблюдения за всичко страшно (хубаво), което го провокира, в сайта на Operation Kino. Иначе харесва Бергман, Линч, Рефн и Полански, но "ако трябва да съм спец в нещо, то е как се развиват жанровете и как социалната среда и епохата се отразяват на екрана". Точно заради това днес питаме Благой за главните тенденции, които е уловило окото му в последно време, а той чертае със скалпела седем посоки – от споделената вселена на супергероите през социалния хорър до умната фантастика и фактора Китай.

снимка: Иван Гаков


Време на супергерои
Беше много любопитен момент, когато през 2002 се появи първият пълнометражен филм за Спайдърмен на Сам Рейми. Мисля, че успехът му донякъде се дължеше и на атаките на 11 септември – ислямът удари САЩ подло и неочаквано, а този филм пусна в Ню Йорк един супергерой, при това младеж, който се изправи срещу набезите на потенциален терорист и спаси положението. Бумът около него показа, че има свободна ниша, която по-късно се взриви с филмите на Марвел. В момента комиксовите продукции са на етап единствено да отразяват желанието на хората за ескапизъм. Освен това представляват и общ пъзел от споделени вселени, които обединяват аудиторията на отделните филми и постигат известно ниво на консистентност – отиваш и получаваш това, което очакваш. Батман срещу Супермен например за мен беше доста по-дързък от марвелските продукции, а беше масово заклеймен. Защото публиката вече е възпитана да не приема нищо извън шаблоните, което създава добри филми от развлекателна гледна точка, но адски банални от творческа.

Независимо кино и авторски мейнстрийм

Винаги е имало независими продукции и филми, които са популярни сред киноманите, но не и в киносалоните. За мен са по-интересни тези, които са в периферията на комерсиалното кино, без да са прекалено елитарни. Добър пример е Неоновият демон на Николас Рефн – строго фестивален филм, за който обаче имаше очакване и сред боксофис зрителите. Или Омарът на Йоргос Лантимос. От друга страна наблюдаваме и така наречения авторски мейнстрийм – филми, които нямат комерсиална концепция, но ангажират големи режисьори и холивудски звезди. Завръщането (The Revenant) на Алехандро Иняриту и Ла Ла Ленд на Деймиън Шазел са точно такива – съобразени са с аудитория, по-широка от фестивалната, но не и с тази на X-Men. В повечето случаи подобни филми стартират с лимитирано разпространение и имат премиера в края на годината, за да влязат в надпреварата за Оскар – ако получат достатъчно номинации, автоматично се пускат в широко разпространение и успяват да направят високи приходи. Звездите на постера също са ключови – Райън Гослинг и Колин Фарел са се съгласили да работят за по-малък хонорар, но създават имидж, който е по-важен от печалбата на филма.

Стари филми на нов глас

Винаги е имало завръщане на стари франчайзи, а скоро видяхме мащабно възкресяване на Джурасик парк, както и на Лудия Макс с Том Харди. Това е доста успешен подход, защото се уповава на технологии, приемственост между поколенията и носталгия, която е един от основните двигатели на комерсиализма. Ако имаш родител киноман, който те е запалил по филмите, и излезе римейк на Великолепната седморка, веднага ще проявиш интерес към него, дори да не си заслужава. Неслучайно казват, че всичко ново е добре забравено старо, без значение дали говорим за филми, дрехи или любимите тулумбички, които си ял като малък. При независимото и авторско кино пък има любопитно завръщане към бонбонената естетика на 80-те – един квазикичозен визуален стил, който е много симпатичен, ако е приложен умерено, както например при Николас Рефн.

Психологическите хоръри
През последните 6-7 години се наблюдава едно откъсване от натурализма в хоръра, въпреки че евтините кървища и стряскащи трикове ще ги има винаги. Тенденцията сега е за засилен психологизъм, който дистанцира новите филми от пуканковия стандарт. Те веднага приковават вниманието, а после те изстискват емоционално, защото са страшни не толкова заради чудовищата, а заради психо девиациите си – проблеми в обществото и социалната среда, отношенията родители-деца. Такива са например It Follows на Дейвид Мичъл, Goodnight Mommy на Вероника Франц и Северин Фиала, Вещицата на Робърт Егърс – великолепен и, впрочем, дебютен филм, в който виждаш паралели с Бергман, Кубрик, Драйър. Зрителите много харесаха Бабадук на Дженифър Кент, който отново показва по интересен начин психологията във връзката родители-деца. Тук може да се направи паралел и с успешния комерсиално Lights Out на Дейвид Сандберг, който обаче е пример за това как не трябва да се прави хорър филм.

Рационалната фантастика

Фантастиката стана много по-емпирична и научно обоснована в последните години. Надявам се, че това е симптом за нещо доброкачествено и че хората се отдалечават от суеверието за сметка на науката. Все пак живеем в епоха на невероятни открития и инженерни постижения, които се дължат именно на критичното мислене. Веднага посочвам Първи контакт на Дени Вилньов. Великолепен филм – не само като научна фантастика, когнитивна наука и лингвистика, а и като лична драма с дълбок морален проблем, представен по много интересен начин. Пример е и Марсианецът на Ридли Скот, който през цялото време се консултира с НАСА, за да пресъздаде условията и трудностите спрямо актуалните научни достижения и проблемите на един астронавт. Подобен е и Гравитация на Алфонсо Куарон, който, макар и не особено съществен като съдържание, е брилянтен като форма. Именно той беше един от филмите, които най-достъпно и прав­диво представят космоса – в него бяхме свикнали да чуваме всякакви експлозии и междугалактически баталии, а всъщност е много тих, студен и враждебен. Всички тези примери не са непременно дълбоки, но поне стържат кората на мозъка ни.

Мултикултурализъм и феминизация

Тенденцията е теми, свързани с малцинства или ролята на жената, да се вкарват задължително в наратива, дори когато не е необходимо. Като римейка на Великолепната седморка на Антоан Фукуа с герои от различни етноси. Или Тъмната кула по поредицата на Стивън Кинг, който ще комбинира уестърн, хорър и фентъзи с Идрис Елба в главната роля – страхотен актьор, но неподходящ. Проблемът не е, че не можеш да имаш чернокож стрелец в Дивия запад. Ето че Тарантино го направи с Джанго без окови, но той е иронизация на жанра и показва социална позиция срещу робството. Докато тук самият персонаж е архетип, базиран на безименния стрелец на Клинт Истууд от филмите на Серджо Леоне, който има строго европеидна физика. Разбира се, съществува и обратната логика – ако някой реши да направи филм Блейд с Матю Макконъхи, ще съм твърдо против, защото това е герой, излязъл от гетото, за да се изправи срещу система, която тероризира хората. Мога да дам обаче и положителен пример – Rogue One, който също е мултикултурен и с жена в главната роля, но това по никакъв начин не дразни и не стои принудено. Понякога работи, но не и на всяка цена.

Ролята на Китай

Ето нещо любопитно – Китай е способен еднолично да спаси един американски филм от боксофис провал, както се случи с Warcraft и Огненият пръстен на Гийермо дел Торо. И двата имаха отчайващи постъпления в Америка, докато там бяха смайващо успешни. Това се дължи на политиката на страната, която напоследък се "отвори" към Запада, въпреки че все още забранява някои филми. Такъв е Z-та световна война на Марк Форстър, който плаши с глобална епидемия, или Ловци на духове, защото пропагандира суеверие и религиозни мотиви. Западното кино пък напоследък често вкарва нещо китайско в сюжета или азиатец играе някоя от по-важните роли. Има го и обратното – Джан Имоу направи филма Великата стена с Мат Деймън, поставяйки американски актьор в историческа китайска среда. Трябва да следим внимателно тези процеси, защото Китай ще става все по-важен фактор за киното занапред.

Текстове за кино от Благой Д. Иванов четете на operationkino.net

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.