Усещане за омраза

16 февруари 2017 текст Нaталия Иванова
Върхови нотки: шамар, събуждащ съзнанието, счупено стъкло, полирана стомана на оръжие подпалва зимно небе, износени подметки в общежитие, пропадане. Сърцевидни нотки: студена пот, избила през нощта, следи от изгоряло по напукана настилка, анти е новият секс, гора, преследване в заешката дупка. Базови нотки: прибиране на спусъка, вълна от прахоляк, внезапни спомени, време, което не помръдва.


На какво миришат горните редове? На филма Омразата – черно-бяла хроника за жестокия живот в парижките предградия, разказана от режисьора Матийо Касовиц през 1995. В 50мл флакон по-късно я събира Марк Бъкстън – екстравагантен парфюмерист с опит, започнал като "чист хазарт". Когато в немско тв шоу с един приятел се обзалагат, че могат да разпознаят 600 различни парфюма, в ефир губят, но Марк развива нос за бъдещето си. Отива да учи в Париж и работи дълго за гигантите в индустрията (от Cartier и Ferre до Givenchy и Comme des Garçons), докато не се оттегля, за да запази най-важната нотка в работата си – креативността. След няколко нишови ухания, вдъхновени от случки, срещи, самотни жени с черни рокли и текстове на песни, го намира Кая – основател на френската агенция Folié, която използва "аромата като посредник", за да задълбочи преживяването на изкуството. Един от проектите – Le Cinéma Olfactif – добавя обоняние към усещанията в салона, както сами ще доловим на 25 февруари в Дом на киното, когато прожекцията на Омразата ще бъде пропита с нейния аромат, създаден от Марк. Преди да го усетим, говорим с композитора за това как събира нотите и защо дързостта е по-важна от банално приятната миризма.

Вероятно от малък си имал силно обоняние. Кои са ароматите, с които свързваш детството си?
Когато бях на пет, счупих флакона на майка ми с Chanel Nº5. Всеки път, когато усетя този парфюм, си мисля за нея. Помня къщата на баба ми в Англия, която ухаеше на евтина лавандула, заради препарата за почистване на пода. Черен хляб, наденица и опушена кухня – това вече е баба ми от Германия. Свързвам детството си и с миризмата на старата кожена тапицерия в колата ни и джобното ножче на баща ми.

Мислил ли си с какво щеше да се занимаваш, ако не беше се хванал на онзи телевизионен облог?
Истината е, че по онова време нямах никаква представа от парфюми, още по-малко, че съществува професия парфюмерист. Ако не се беше стигнало до това предаване, вероятно щях да уча моден дизайн.

Когато създаваш един парфюм, откъде тръгваш, коя е отправната ти точка?
Всеки проект, с който се захващам, е различен, така че първо се съобразявам с бранда или човека зад него. Винаги започвам от бял лист хартия – нямам алгоритъм, всичките ми парфюми са правени според конкретния случай. Съвсем друго е обаче, когато става въпрос за личната ми линия. При моите аромати тръгвам най-вече от някакви ситуации и смесвам две или три ухания от определено място. Message in a Bottle например улавя впечатленията ми от малък остров на Малдивите – горещия пясък, солта, тропическите цветя, топлата кожа и свежия полъх на бриза.

Беше ли ти трудно да се откъснеш от индустрията, за да правиш свои аромати?

Когато непрекъснато ти се казва какво иска индустрията, в един момент ти писва. Напуснах преди 8 години, защото ми беше дошло до гуша – нямаше никакво предизвикателство, само политика и почти никаква креативност. Не намирам трудност в това да съм независим – сам съм си шеф, имам свобода, занимавам се с вълнуващи проекти и обучавам млади парфюмеристи.

Когато те поканиха за Le Cinéma Olfactif, какво те заинтригува най-много?

Когато се срещнах с Кая и той ми представи този проект, ми се стори много новаторски и интересен. Смятам, че ако един аромат се разпространи в кино салона в точния момент, може да даде съвсем друго измерение на филма, който гледаме. Екипът на Folié е този, който избира заглавията, но ако питате мен, бих работил по филм на Тарантино.

Направил си парфюми за девет филма, сред които Омарът, Пяната на дните, Enter the Void. Има ли специален процес, който следваш, когато ги композираш?
Първо гледам филма и си водя бележки, най-вече за ключовите елементи, които силно ме впечатляват. После трябва да ги събера в едно. В La Haine (Омразата) се опитах да съчетая чувството на страх, хлад, метал, бетон, наркотици, тъга, кръв – но по такъв начин, че все пак да можеш да носиш този парфюм върху себе си. Мисля, че ароматът е доста оригинален и смел, а в същото време отразява и посланието на филма. Матийо Касовиц беше много заинтригуван от него и дълго го обсъждахме.

Създаваш аромата на парижките предградия за филма, но на теб лично как ти мирише Париж?

На мен ми мирише най-вече на кучешки лайна. Лондон пък ухае на стара мазнина от всичките места за бърза храна и евтините почистващи препарати. Берлин е смес от мокър бетон и влажна гора. Мога да продължа дълго, всеки голям град има свой собствен аромат.

Успяваш ли някога да избягаш от носа си? И от ароматите на хората?

Носът ми е нащрек през целия ден, обичам да усещам различни миризми. Вечер обаче, когато съм със семейството си, се изключвам, слагам край на играта – освен докато готвя и вечеряме. Жена ми също е парфюмерист, така че си представяте как е. Колкото до хората, всеки носи аромата, който смята, че му подхожда. Някои харесвам, други – не, но понякога е тъжно как твърде много хора миришат по един и същи начин. За мен е важно да си дързък и да мислиш различно. Не може всичко да е хубаво и приятно, понякога la vie é pas belle (заигравка с парфюма La vie ést belle – бел.ред.).

Прожекцията на Омразата e на 25 февруари от 20:00 в Дом на киното за 7лв
Парфюмите на Марк Бъкстън се продават в Plus Zero Concepts Store на Позитано 1
Le Cinéma Olfactif е на folie.space

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.