24 думи в секунда с Теодор Фичев

18 април 2019 текст Кристина Йорданова снимка Емил Граничаров
Понякога прекалява с видеоигрите, с чийто дизайн първоначално имал идея да се занимава. Съдбата обаче казва друго, след като пред очите му попада Необратимо на Гаспар Ное, а после майка му му пуска Сталкер на Андрей Тарковски (понеже ѝ омръзва от постоянните ужаси, които носи на касетки вкъщи). Тогава Теодор се влюбва в движенията на екрана и окончателно си казва "да, това е готино".


Учи операторско майсторство в НБУ, но едва година-две – практиката му дава повече и го отвежда чак в Сибир за снимките на филма Ага, а на езика на кадрите се разбира идеално с Жлъч, Григовор, Гена и Стругаре. И само техните клипове са достатъчни, за да искаме среща с Теодор, но прясната му номинация за кино наградата на фондация Стоян Камбарев ни кара да му звъннем веднага. Така стигаме до този доста филмов разговор, в който не пропускаме нито неговите герои в снимането, нито собствените му върхове.


ДУМИ В КАДРИ
Бях първи курс в университета, когато започнах да слушам Жлъч и Гена (Григовор се появи по-късно). Влюбих се в музиката, но гледах някакъв клип към тяхна песен и си казах, че видеата им може да са много по-добри. И им писах. Намерих екип и оттогава работя по техните проекти с различни режисьори – като Филип Морозов, Васил Витанов и Тодор Бодуров. С Тошко направихме Никойнеможедатеспасиоттовакоетоискаш и съм много доволен как се получи, може би е най-любимият ми клип досега. Смешното е, че първата ми работа за тях – и по-точно за Гена – се получи ужасяващо, защото вирус пропълзя в компютъра ми и затри всичко от втория снимачен ден. Имахме материал само от първия и не стана както исках, но очевидно ми е простено. Другият, чиито думи прецених, че заслужават достойни кадри, е Троян, с когото се познаваме още от училище, когато беше нормален рапър. Сега е Стругаре.


ДОГМИ И ХАМЕЛЕОНИ
Има филми, които нарочно са снимани зле и Празненството на Томас Винтерберг е типичен пример. Той е от движението Догма 95, което създават с Ларс фон Триер и още няколко човека. Целта им е всичко да е истинско, като следват 10 правила: нямаш право на осветление, на стативи, а убийствата по сценарий са забранени – защото ако има такива, би трябвало да са реални. Кадрите са абсолютен ад, но в контекста на историята са гениални. Оператор на Празненството е хамелеонът Антъни Дод Мантъл. Той в един момент снима С пълна газ или Беднякът милионер, които са излъскани за големия екран, а в следващия хваща камерата за 28 седмици по-късно, който е точно обратното – което значи, че слуша режисьора и вниква в сценария. В това се състои работата на оператора. Ако една история не може да мине през мен, по-добре изобщо да не я снимам.


СЕДЕМ НОЩУВКИ В ЯКУТИЯ
Режисьорът Милко Лазаров ми се обади и ме попита дали ми се ходи до Сибир, за да бъда втори асистент-оператор за филма му Ага. Съгласих се и научих наистина много от цялото преживяване. Якутск обаче за мен официално е най-тъжният град, в който съм бил, там винаги е мрачно. Снимахме в село на няколко километра от него, в което нямаше течаща вода и тоалетни; бяхме събрани десет човека в една къща, която приличаше на обор с наредени нарове и спахме на тях една седмица, докато работихме по филма. Не беше най-лесната ми задача, но в никакъв случай не съжалявам.


УБИЙСТВОТО НА СВЕЩЕНАТА СЪРНА
Има една сцена от филма Видеото на Бени, която никога няма да ми излезе от главата. Там две деца играят с пистолет за убиване на животни, който прилича на някакъв уред за печати с патрон отпред. Момчето го дава на момичето и я предизвиква да го застреля, но тя отказва, сменят се и той застрелва нея. Гледаме всичко това само през камерите, които момчето си е пуснало в стаята. След като тя започва да пищи, той се паникьосва и започва да я моли да млъкне, сритва я и пак я застрелва. От третия път я убива, а когато родителите се връщат, просто сядат, палят по цигара и започват да мислят как да покрият сина си. Това е единствената сцена във филм, заради която ми се догади, без да виждам нещо кой знае какво на екрана. Михаел Ханеке е режисьор, който не те шокира визуално, при него е по-важен звукът. Картина има колкото да видиш, че нещо се случва. Беше толкова истинско, че останах вцепенен.  


АКО МОЖЕХ...
... щях да работя с режисьорите Хармъни Корин, Гаспар Ное или Пол Том Андерсън. Филмът на Андерсън Ще се лее кръв, в който Даниел Дей Люис ходи да копае за нефт, буквално предизвиква сълзи от кеф в мен, когато започнат първите му кадри. Като меломан ми се иска същата реакция да пораждат клиповете на полските блекметъли Behemot и даже бих се заел с нещо тяхно, само и само да спрат да правят тъпи видеа, прикачени към бруталната им музика. Въпреки че са крайно различни, могат да вземат нещо от испанската певица Росалия, която направи най-добрите клипове за миналата година. Повечето от тях са на лента, там чарът е в самия шум – да чуваш как трака те кара да мислиш, защото имаш право на 900 репетиции, но снимаш само веднъж.


ПОЧИВКА ЗА ЕДИН
Почивам си, като си взимам един душ, наспивам се хубаво и не излизам няколко дни. Иначе имам група приятели, с които обичам да се виждам, но по-скоро не ми допада да се обграждам с хора или да ходя по клубове. Харесва ми да оставам със себе си.

Теодор Фичев е във vimeo.com/fichev
Филмът Ага е в кината


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.