Играещият човек

8 април 2014 текст Таня Трендафилова, снимки Angel Kotsev Studio
Ако някога ви хрумне да проверите осведомеността си относно актуалния афиш на Народния театър, Иван Юруков е вашият човек. Младият актьор играе в половината, (ако не и повече) заглавия от репертоара на най-престижната сцена у нас, които незнайно как съчетава с работата си в сериала Столичани в повече.
Но нито театърът, нито телевизията, а музиката и то в нейния класически вид бе поводът да се разговорим с него. Защото от известно време Иван Юруков е част от голямото семейство и идеологията на програмата Фортисимо Фамилия, ”превеждаща” велики произведения на достъпен за малки и големи език. Поредното вълнуващо събитие от този цикъл е концертът Дворжак в Америка (зала България, 13 април, 11:30), който обещава да ни пренесе в най-силните творчески години на чешкия композитор – не се сдържахме да разпитаме за подробностите.


Работиш с Фортисимо Фамилия и като режисьор на клипове и концерти, и като актьор, как те привлякоха във фамилията?
Един колега – Теодор Елмазов, ме покани да направя промо клип за едно от тяхно събитие – Приказка за перкусии, ако не се лъжа. Тогава се запознах с организатора Максим Ешкенази, сценариста Александър Чобанов, останалите актьори и музиканти. Започнахме да работим заедно, защото си допаднахме, много ми харесах и каузата на Фортисимо Фамилия. Смятам, че това, което правят те, е полезно и изключително важно за децата. За по-големите също, защото никога не е късно човек да научи нещо ново.

Концертът на 13 април ще разкаже за Дворжак по особен начин. Как точно?
Такъв формат концерти вече е правен в Америка, така че се придържаме към готов шаблон. Докато предишните детски концерти се раждаха в процеса на подготовката, тук информацията е поднесена по-скоро във вид на лекция. С това събитие ще направим опит за исторически портрет на този отрязък от живота на Дворжак, в който той заминава за Америка и започва да твори, вдъхновен от индианските песни, от художниците, които работят там по онова време – въобще от тази култура, която до този момент е била непозната на европейците, а и до някаква степен потискана от самите американци.

Имаш ли заредена класическа музика в mp3 плейъра си?
О, да – слушам Чайковски, Брамс. Имах и един период, в който постоянно си пусках Моцарт. Тепърва обаче се запознавам подробно с творчеството на Дворжак и откривам доста черти в неговата личност, които ми допадат. Винаги е богатство да опознаеш такъв човек на изкуството – син на месар, роден в европейска провинция, който става голямо светило на друг континент – в Новия свят.

Участваш в страшно много постановки. Би ли казал, че си пристрастен към театъра?
Да, признавам. Приемам театъра за сакрален и не бих искал да си представям живота без него. Играя в много пиеси, почти никога не отказвам роля, освен когато е крайно наложително. Случвало се е да не вляза в някой спектакъл, просто защото ако участвам и там, програмата на Народния театър няма как да бъде оформена. Отделно играя в няколко представления извън неговата сцена. Харесвам и да се снимам във филми, макар че се случва по-рядко, като изключим сериала Столичани в повече. Научих се така да стиковам ангажиментите си, че да не пречат един на друг. Представленията и репетициите обаче са с приоритет.

Не ти ли идва в повече този график?
Чувствам се добре именно така, защото поддържам творческия си нерв и това ме кара да изпитвам удовлетворение. Така намирам смисъл във всичко, което съм. Единствено с такова качествено и количествено натрупване човек може да захранва своята интуиция и след това съвсем лесно отличава кое може да доведе до нещо хубаво. Винаги съм бил склонен да давам повече, отколкото да получавам. Оказва се, в крайна сметка, че тези процеси са взаимни.

Снимаш и собствени късометражни филми – хоби ли ти е?
Хоби, страст, любов, начин на изразяване – наречете го както искате. Вдъхновението не пита, то връхлита. Като автори или съавтори ние избираме само формата, под която да го пресъздадем.
Моите филми в повечето случаи са за несподелените неща. В тях обикновено става дума за любов, приятелство, предателство – такива, човешки ситуации.

Ще се пробваш ли в пълнометражното кино?
Определено. Това голямо предизвикателство предстои. Когато човек има голяма цел в перспектива, стъпва другояче. Стремейки се към нещо, постоянно трупаш материал, за да го изградиш – камък по камък.

Дразниш ли се, че повечето хора те разпознават заради телевизионните ти роли?
Не, това е част от професията. Първоначално ми беше странно, но бързо свикнах с този факт и го приех. Хората в повечето случаи са достатъчно деликатни и не досаждат в моменти, когато търся усамотение. Приятно е, когато усетиш, че те разпознават и то с добро, а не те подминават с дюдюкания например. Представете си как се чувства един депутат, който постоянно е в устата на хората в негативен план. Сигурно е ужасно.

Живееш ли в съгласие с героя си от Столичаните?
Напълно. Харесваме се. Той е симпатяга, макар и неудачник. Не му върви с жените, поставя си идеалистични цели, но сценаристите не му дават особени шансове. Той обаче не се предава, остава антипод на останалото.

Защо след седем сезона сериалът продължава да е толкова популярен?
Не знам как да отговоря. Както казва Тенеси Уилямс, все едно да кажа защо Господ е направил зелените ябълки. Учудвам се какво се харесва от масите тези дни. Мое любимо представление – Лов на диви патици (от Александър Вампилов), се игра много кратко на сцената на Народния. Това е точно моя тип театър – жанрът, който ме изпълва и ме кара да настръхвам. Убедих се обаче за пореден път, че макар да е истинска, жива и съвременна, такава бутикова драматургия се възприема трудно от публиката. Хората сякаш нямат необходимост от подобни откровения. Не осъждам никого, просто така се възпитахме в последните години. Както казва Димитър Воев:

Ние сме болен продукт
на своето време и вашия труд.
Градски устроени празни съдби,
със смъкнати гащи, навели глави.
От срам.
Човек със анцуг грухти през града,
с дебел пръст ме сочи на свойта свиня
и те любезно на смърт ме осъждат,
а своето семе в Москвича
развъждат


20 години по-късно този ”възпят” образ от 90-те не само че все още съществува, ами се е изродил още повече.

Занимаваш се и с фотография – остана ли място, където не си се пробвал?
Оглеждам коне, цветар съм и магазинер в същото време. Шегувам се. Преди време рисувах и сега понякога пак се занимавам с това, но все по-рядко. Свирил съм заедно с приятели, но и там вече не влагам почти нищо. Инвестирам енергия във Фортисимо, репетициите, представленията, късометражните филми, трейлърите, участието в сериала – за момента това ми е достатъчно. Ако имах две тела, може би силите ми щяха да стигнат за всичко.

Концертът Дворжак в Америка е в Концертен комплекс България на 13 април от 11:30, 6лв
Гледайте Иван Юруков в Царството земно в Народен театър на 13 април от 15:00
Хъшове в Народен театър на 11 и 27 април от 19:00
Полет над кукувиче гнездо в Народен театър на 12 и 26 април от 19:00
Веселите Уиндзорки в Народен театър на 13 април от 19:00

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.