От другата страна: Крум Родригес



21 юли 2016 текст Нaталия Иванова снимки Вера Гоцева
Докато той остава в сянка, обективът му дава светлина на филми като Цветът на хамелеона, Виктория, Подслон и Урок – или, да, каймакът на киното ни напоследък. Гилдията го хвали с награди за операторско майсторство, а ние – като гледаме и си мислим "това е снимано страшно добре". Отскоро си го казваме и на музикален фон с клиповете на Jeremy? и Bears and Hunters, минали пак през неговата леща.


Днес обръщаме техниката на 180 градуса към човека, който я държи, за да видим кои са посоките в картата на живота му, кой филм го е ударил като мокър парцал и как от "Круме, твоето видео не е хубаво" се стига до лукса на свободата да експериментираш.

НАЧАЛОТО

Баща ми е колумбиец, а майка ми – българка. Запознават се като студенти на купон на общи приятели, които после им стават и кумове. Още тогава баща ми се е занимавал любителски и с фотография – имал си е лаборатория в банята, проявявал е сам. Може би връзката е там, но аз започнах с рисуване. Първо кандидатствах Сценография в Художествената академия, обаче не ме приеха, а след това опитах, пак неуспешно, във Висшето училище по изящни изкуства в Женева. Останах в Швейцария няколко месеца, през които работих какво ли не, а после заминах за Колумбия и със спечелените пари си купих първия фотоапарат и записах курс по фотография.

КОЛУМБИЯ
Хората сме едни и същи навсякъде, но въпреки това има нюанси в традициите, културата и ценностите, които ни правят много различни. Каквото и да кажеш за Латинска Америка, не можеш да я опишеш – трябва да си там и да я усетиш. За последен път бях в Колумбия със семейството cи през 2011. Страната се развива в положителна посока, но бавно – от 50-те години насам се намира в ситуация на гражданска война. Дори да живееш на спокойно място, самият факт, че някой наоколо води сражение, е потискащ. Новините им, например, отделят 10 минути за световни теми и 20 за вътрешния конфликт. Картината е доста сложна.

ОБРАЗОВАНИЕТО

Когато започнах да се занимавам с фотография по някакъв начин усетих, че само тя не ми е достатъчна. Имах приятели, с които бяхме решили да заминем да учим кино в Куба, но идеята ни се оказа юношеска прищявка. След това майка ми изпрати конспект за кандидатстване в НАТФИЗ и се оказа, че операторско майсторство се влиза с черно-бяла фотография. Казах си "ами добре, покривам изискванията, ще опитам". Още в началото ми стана ясно, че няма смисъл да прекарвам тези 4-5 години по друг начин, освен с вършене на работа. Свидетел съм на много хора, които пропиляха шанса си, защото с прекрачването на университета помислиха, че са свършили всичко. Първите ми опити бяха упражнения на улицата, трябваше да разкажем история с фотографии, а след това да заснемем и кратки етюди заедно с режисьори. Помня, че на изпита моят художествен ръководител Венец Димитров каза: "Всички са много добре, ама Круме, твоето не е хубаво – ще трябва да го снимаш пак сам". Така беше преценил, направих го наново. По това време не са ми минавали много мисли за стил – всичко беше просто любопитство към света около мен и как мога да го овладея и преобразя с камера.

ОБРАЗЕЦЪТ
Представите ми за киното са се изградили върху много разнородни неща. Моето поколение гледаше едновременно Междузвездни войни, Индиана Джоунс и автори като Тарковски, които нямат нищо общо помежду си. Не мога да кажа, че харесвам един тип естетика, а друг не ме вълнува, защото не искам да попадам в коловози. С годините се развива някакъв тренинг – едновременно гледаш на киното и професионално, и като зрител. Но добрият филм си е добър филм и там не влияят никакви работни изкривявания. Един от онези, които са ме удряли като мокър парцал, беше Седем на Дейвид Финчър. Гледах го някъде в средата на 90-те и намерих всичко в него за зашеметяващо – музика, история, атмосфера, цялостно усещане. Даже наскоро пак го хванах по телевизията и си казах "ето това е вечен филм".

ОПИТЪТ

Първият пълнометражен филм, който съм снимал, е Прогноза на Зорница София. По това време все още бях ужасно неориентиран и объркан. Спомням си, че имаше неща, които не се получиха както исках. И досега невинаги съм удовлетворен от работата си, но мисля, че е по-добре човек да гледа критично на процеса – винаги има по-добър начин едно нещо да бъде направено. Даваш си обаче сметка, че твоята задача не е маловажна, но не е и основна – над нея стоят история, съдържание, концепция, режисьорски виждания. Всичко е доста комплексно – моите грешки могат да бъдат заличени, ако другите компоненти са станали както трябва. И обратното също важи.

СЦЕНАРИЯТ

С времето започнах да преценявам дали ще снимам даден филм още при четенето на сценария. Понякога е хубаво да има разногласия в екипа, да има провокация, защото това изгражда крайния резултат. Винаги съм се вълнувал много, когато получа текста. Вторият филм, който снимах, е Подслон на Драгомир Шолев – сценарият беше напълно завършен и, по мое мнение, страхотен. Виктория пък беше много шантав проект, който в началото въобще не разбирах, но по-късно започнах да навлизам в историята и да се наслаждавам много на работата – беше наистина интересно и оригинално. Впоследствие правих и Урок, където нямаше бюджет и всичко беше въпрос на желание от страна на екипа. Обстоятелствата не позволяваха да бъде заснет по-чисто или лъскаво, но историята също предполагаше подобна стилистика. Искам да кажа, че докато има добри идеи, ще има и добро кино. Всички останали компоненти са налице – талантливи режисьори, оператори, актьори. Необходими са само истории, които наистина да провокират.

КЛИПОВЕТЕ

Напоследък снимам музикални видеа с Жоро Манов, който е в основата на студио Кламер и движи процеса около тях. Нещата се случват на доброволни начала и с идеята, че си свободен да експериментираш и да правиш всичко, което поискаш – без ограниченията, които ти поставя рекламата, например. Така се появиха клиповете на Jeremy? и Bears and Hunters. За съжаление в тази сфера пазарът е малък, групите участват с каквото могат и от финансова гледна точка е доста трудно.

ПОЧИВКАТА

Със съпругата ми ще направим едно кратко пътуване извън България в началото на август – за първи път от много години ни е, защото сме с две деца и сме обвързани с тях непрекъснато. Въпреки това се определям по-скоро като домошар, вероятно защото професията ми е такава, че непрекъснато съм в движение и в един момент искам просто да се изключа и да си остана вкъщи – обратно на хората, които на работа непрекъснато стоят на едно място и искат да си почиват в движение.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.