• Плейлистът на Китодар Тодоров

    13 април 2017

    текст Емануела Иванова снимка Анелия Тодорова

    Наскоро нахлухме в Петък точно в пет, за да вкараме бърз хумор в дългия си следобед с двата сезона на шоуто в YouTube. Така попаднахме на Обръщение към нацията – видео, което пренасочва към Indiegogo кампания с отворена касичка за сезон три.
  • Усещане за омраза

    16 февруари 2017

    текст Нaталия Иванова

    Върхови нотки: шамар, събуждащ съзнанието, счупено стъкло, полирана стомана на оръжие подпалва зимно небе, износени подметки в общежитие, пропадане. Сърцевидни нотки: студена пот, избила през нощта, следи от изгоряло по напукана настилка, анти е новият секс, гора, преследване в заешката дупка. Базови нотки: прибиране на спусъка, вълна от прахоляк, внезапни спомени, време, което не помръдва.
  • Дисекция на киното: Благой Иванов

    2 февруари 2017

    текст Наталия Иванова

    Пали се по филмите покрай баща си, но поддържа фитила сам: учи кинознание в НАТФИЗ, защитава дипломна работа за "киното на реанимираните мъртви" и споделя наблюдения за всичко страшно (хубаво), което го провокира, в сайта на Operation Kino. Иначе харесва Бергман, Линч, Рефн и Полански, но "ако трябва да съм спец в нещо, то е как се развиват жанровете и как социалната среда и епохата се отразяват на екрана". Точно заради това днес питаме Благой за главните тенденции, които е уловило окото му в последно време, а той чертае със скалпела седем посоки – от споделената вселена на супергероите през социалния хорър до умната фантастика и фактора Китай.

    снимка: Иван Гаков
  • В кадър: Тонислав Христов

    19 януари 2017

    текст Нaталия Иванова

    Срещаме се дни преди да потегли към Юта, за да види документалния си филм Пощальонът (The Good Postman) в конкурсната програма на Sundance. Само дотук вече сме извикали голямо "браво", но успехът му е дори по-голям, защото журито рядко селектира филми, вече преминали през друг важен фестивал. В случая, IDFA в Амстердам или "Кан на документалното кино", както го нарича Тонислав, който попада в програмата му и през 2013 с История за храната и душата.
  • В кадър: Маргита Гошева

    3 ноември 2016

    текст Наталия Иванова снимки Анелия Тодорова

    "Най-добре се изразявам в работата си, иначе говоря трудно", казва ни на финала и благодари на всички, които във времето са обогатили речника й на сцена и пред камера. Списъкът е дълъг, но започва с проба-грешка в Сфумато и продължава със снимачната площадка на режисьорите Петър Вълчанов и Кристина Грозева, където получава пълна свобода да забрави мотамо сценария. Този подход, изглежда, е в целта – срещу ролята й в техния Урок се трупат награди за най-добра актриса от Франция до Индия, а сега чакаме втора купчина и за общата им Слава. Преди филмът да затвори фестивалната си обиколка като открие Киномания на 17 ноември, срещаме Маргита за един обяд време извън комфортната й зона – няма камера, нито публика, само тих разговор за урока по добър провал, ужаса да се гледаш на екран и срамежливостта като добродетел.
  • Нещата от живота: Рене Карабаш

    18 август 2016

    текс Емануела Иванова снимка Николай Петков

    Искахме да говорим с нея, още когато отворихме стихосбирката ѝ Хълбоци и пеперуди. Но моментът отлетя. Сега се сещаме пак, а Августин Господинов ни пише "Тя е пич, ще се разберете" в месинджър и пуска в следващия балон телефона на Ирена Иванова или Рене Карабаш, както ви харесва.
  • От другата страна: Крум Родригес

    21 юли 2016

    текст Нaталия Иванова снимки Вера Гоцева

    Докато той остава в сянка, обективът му дава светлина на филми като Цветът на хамелеона, Виктория, Подслон Урок, Безбог и Асансьор за пациенти – или, да, каймакът на киното ни напоследък. Гилдията го хвали с награди за операторско майсторство, а ние – като гледаме и си мислим "това е снимано страшно добре". Отскоро си го казваме и на музикален фон с клиповете на Jeremy? и Bears and Hunters, минали пак през неговата леща.
  • От Никой до Някой: Андрей Андонов

    19 май 2016

    текст Наталия Иванова, снимки Ралица Димитрова

    Посреща ни с "питайте, каквото ви е на сърце" и само след реплика разбираме, че е напълно сериозен. Разказва разпалено – като стар приятел, с когото имаме много за наваксване, но мисълта му непрекъснато бяга към Никой – режисьорският му пълнометражен дебют, финансиран изцяло от няколко спонсори и зрители в Indiegogо.
  • Да слушаш Ханс Цимер

    28 април 2016

    текст Ирина Димова

    Днес го чуваме слабо в другия край на телефонната линия, но на 16 май в Арена Армеец звукът ще е кристален, а той – на един поглед пред нас.
  • 11 момента на Ася Кованова и Андрей Кулев

    21 януари 2016

    В режисьорска двойка правят анимация, изградена цялата от деликатни нишки и силуети, леки като глухарче. Любов с превалявания е късометражният им филм, който взе Златен ритон преди няколко месеца, а сега го гледаме на анимационния фест от 29 до 31 януари.
  • Плейлистът на Милена и Ружин

    21 януари 2016

    Двамата снежни човеци пред вас са проводника на Future Shorts у нас – помагат на световната платформа за късо кино, с база в Лондон, да пуска насам новата си програма всеки сезон.
  • Лице в лице

    1 октомври 2015

    текст Владимира Николова

    Камен Калев не обича да говори за това как се събужда, какво кафе пие, къде се разхожда и други лични неща от живота. Затова пък плува като риба във вода във всичко, свързано с кино. Днес сме на една вълна – срещаме се с него заради новия му филм С лице надолу с премиера след десетина дни.
  • Нещата от живота: Елена Телбис

    16 юли 2015

    текст и снимки Севда Семер

    Един ден гледа Мариус Куркински и си казва, че иска и тя да може да развълнува някого така. Изглежда е на прав път – тази година получи Икар и участва в Каръци, който взе голямата награда на фестивала в Москва. Преди това Елена е завършила в класа на Ивайло Христов, вече е играла в най-доброто на сцената ни – от Хамлет през Каквато ти ме искаш до Жана, а на есен започва репетициите за Чайка на Явор Гърдев. Две реплики ни стигат да разберем, че още се буди с трескавото усещане за предстояща работа, че се пази от обобщения и че с нея срещи се правят на едно място – пред служебния вход на Народния театър. Как защо – това е вторият й дом. Да влезем.
  • Нещата от живота: Виктор Чучков

    26 март 2015

    текст Ирина Димова снимки Ралица Димитрова

    Често го наричат половината от Чучков Брадърс – продуцентската къща за кино и реклама, която движат с брат му Борислав. "Много хора си мислят, че продуцентът е един чичко, който дава пари, а ние всъщност сме едни чичковци, които измислят проектите, намират им финансиране, реализират ги и ги разпространяват", обяснява Виктор Чучков-син. Преди 4 години с Тилт ни показа и как се режисира хубав български филм, а сега се готви да снима 18% сиво по книгата на Захари Карабашлиев. Толкова по работа за днес. Срещаме се с Виктор, за да си говорим за нещата, които обича и живота в града, който е избрал пред Рим, Берлин и Ню Йорк.
  • Златна превъзходна

    15 януари 2015

    текст Евелина Иванова, снимки Ралица Димитрова

    Имало едно време трима братя и една ябълка. Опа, това е друга приказка. Димитър и Елена имат различен сценарий. Тяхната Златна ябълка е модерно анимационно фентъзи с фолклорни елементи, което расте от подпочвените води на Cartoon Network. Не надуваме балони, слушайте...
  • Колективен труд

    11 декември 2014

    текст Евелина Иванова, снимки Ралица Димитрова

    Обикновено не говорят с думи, а в картинки. Те са аниматори с диплома от ротердамската академия и се казват Весела Данчева и Иван Богданов, но от пет години ги наричаме Compote Collective – група от таланти, които те сплотяват в колектив. Любовта им към визуалния език е равна на тази помежду им. Джовани и Весето (както ги наричат приятелите) са семейство отдавна, а в анимационния процес у дома участват още 8-годишният Алеко и 4-годишната Енджой. Единият със собствен комикс, а другата – с внушителното си присъствие на немски дог. Срещаме четворката в пълен състав и разговорът тръгва без сценарий.
  • Българ Парк

    27 ноември 2014

    Пътят му е ясен от малък. Тръгва от Несебър, минава през художествената гимназия в Казанлък и стига до анимационната режисура в НАТФИЗ с идеята, че един ден ще показват негов филм в кината. Неделчо Богданов току-що постигна мечтата си. Българ Филмът 3D е големият кино брат на едноименния му сериал, навъртял вече три сезона в интернет. Освен това е първата пълнометражна анимация от 80-те години насам. Което не е достатъчна причина да го гледате. Ето още от Неделчо.
  • С право на реплика

    20 ноември 2014

    текст Данислава Делчева, снимки Ралица Димитрова

    Освен талант, той притежава и силен характер. Бунтар е, но не размахва лозунги и вместо да мрънка, действа. Винаги има план Б. Изглежда, че на 27 Ованес Торосян вече е намерил правилната формула. При това е социално ангажиран и отговорен към средата, в която живее. Старае се да я променя чрез работата си, а тя в момента е на няколко фронта: в киното – филмът Съдилището, в театъра – импровизационното представление Импровизирай това, и в режисурата – Записки на един луд и Мечтата на Наташа, които са част от театър Реплика. При толкова проекти, трябваше да му дадем думата.
  • Посланик без граници

    23 октомври 2014

    Обича жените на Бергман, ерата на Чаплин и кафето насаме в киносалона. В трети клас вече знае, че ще стане актриса. Но не и че един ден ще организира първия български фестивал зад граница. В момента е под пара, защото открива петата серия So Independent в София, заредена със заглавия от Sundance. Въпреки това Жана Караиванова не отказа да си поговорим дори за класическа борба.
  • За Виктория с любов

    24 септември 2014

    снимки Владимир Томашевич

    Виктория – първото българско заглавие в пълнометражната конкурсна програма на Sundance Film Festival, вече поведе собствен екранен живот с ексклузивни предпремиерни прожекции в Дом на киното тези дни. Решихме, че именно сега е подходящият момент да поговорим с режисьора Майя Виткова за настоящето и бъдещето на този толкова съкровен за нея проект през призмата на разразилата се дискусия относно избора на филма, който ще представи България в надпреварата за чуждоезичен Оскар 2015. Оттам пък рязко прескочихме на Майкъл Пейлин и хорърите – ето в какъв контекст.