Синята птица

Синята птица


Оригинално заглавие: L'Oiseau bleu

театрална постановка
от Морис Метерлинк
Превод: Невена Стефанова
Режисьор: Мариус Куркински 
Сценография и костюми: Никола Тороманов
Музика: Емилиян Гацов - Елби
Асистент сценография и костюми: Андреа Попова
Фотограф: Стефан Ненков (3inSpirit)
С: Димитър Николов, Ванеса Лу, Рени Врангова, Илиана Коджабашева, Веселин Анчев, Василена Винченцо, Валентин Ганев, Виктория Колева, Деян Ангелов, Пламен Пеев, Милена Атанасова, Албена Колева, Дарин Ангелов, Дамян Тенев, Виктор Танев, Цветомира Даскалова, София Бобчева, Благовест Благоев, Биляна Петринска, Теодор Елмазов, Албена Ставрева, Вяра Табакова
"Трябва или да допуснем, че Синя птица не съществува, или че си сменя цвета, щом я затворим в клетка."


Когато Станиславски решава да постави Синята птица в Московския театър, първо отива да се срещне с автора й Морис Метерлинк в Нормандия, солидно запасен с руски бонбони и мъдри реплики в ръкава. Цялата му подготовка обаче рухва, когато взима посрещащия го Метерлинк за шофьор и носач. Двамата искрено се смеят на това недоразумение, което все пак поставя началото на дълъг разговор, завършил с полета на Синята птица в Москва (който белгийският драматург така и не отива да види). Век по-късно интерпретацията на Мариус Куркински в Народния театър е резултат от същия човешки разговор за живота, истината, щастието и стремежа към Неизвестното – или онова, което Метерлинк нарича Бог.

Символично, действието започва в навечерието на Рождество Христово, когато малкият Тилтил (Димитър Николов) и сестра му Митил (Ванеса Лу) тръгват да търсят спасителната Синя птица. Тя трябва да донесе изцеление за болната от нещастие внучка на феята Берилюн (Рени Врангова), а целта на това пътешествие в най-добрия случай е нейното разпознаване, и в най-лошия – уловът и затварянето й в клетка. Оказва се, че знанието за смисъла на живота се крие в невинния сън на две гладни деца и това е колкото метафора, толкова и най-проста, универсална истина. Единствено те могат да изрекат от сцената така важни послания, защото – както отбелязва режисьорът – "само детето все още е неосквернено и неподвластно на греха". Затова и най-верният им спътник е Светлината (Илиана Коджабашева), която насочва погледа там, където е нужен.

Въпреки че Синята птица е феерия по същността си, на сцената няма излишна пищност. Напротив – сценографията (на Никола Тороманов) помага за онова, което австрийският поет Райнер Мария Рилке нарича "необикновена близост на хора и предмети". Така на сцената оживяват образите на Кучето, Котката, Хляба, Захарта, Млякото, Огъня, Водата, Времето, Майчината обич, Нощта, човешките Щастия и Радости – всички те са смутени, но и изкушени от неочакваната си среща, която може да наруши крехката хармония между двата свята.
Човешка и буквална в изговорените послания, постановката оставя и цяла символична вселена в тишината между тях. Тъкмо в нея се крие и знанието за това коя е всъщност птицата на щастието – загледан достатъчно внимателно, всеки може да я разпознае.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.