Ничия земя

Ничия земя




театрална постановка
по филмовия сценарий на Данис Танович
Сценична версия и режисура: Стоян Радев
Сценография и костюми: Елица Георгиева
Музика: Стоян Радев
С: Филип Аврамов, Валери Йорданов, Йосиф Шамли, Йордан Петков, Зафир Раджаб, Лили Сучева
Фотограф: Владимир Михайлов
Спомняте си филма – полева история за войната в Югославия през 1992-95, която се движи по ръба на абсурда с безнадеждна инерция и балканска ирония, докато един от войниците лежи върху мина.


Босненецът Данис Танович не просто дебютира, а направи овчарски скок чак до чуждоезичния Оскар с тази Ничия земя. Стоян Радев сега пренася окопа между двете фронтови линии на наша сцена, като забожда фокуса върху "безкрайната инерция на унищожението". Защото в конфликт като този, когато двете страни са така близки, бойното поле е като мъртва зона, в която мината избухва под краката на всички – без никакъв смисъл.


Ничия земя исках да смеся дивите, красиви цветове на природата със сивотата на войната. Търсех контраста. Когато пуснаха първите гранати над Сараево, бях принуден да гледам пролетта и лятото, осеяни с черни дупки. Все едно да наложиш черно-бяла фотография върху картина на Ван Гог – нищо общо... Майка ми беше герой, когато ходеше за 20 литра вода всеки ден по време на обсадите, за да можем да се къпем. Баща ми беше герой: отиваше в телевизията и правеше предаване, за да имат хората какво да гледат. Всеки е герой по време на война. Самият факт, че си там, е героизъм.
Когато завърших сценария на Ничия земя (написан е за 2 седмици в Париж – б.а.), знаех, че имам нещо добро, нещо специално. Сценарият беше като театрална постановка. Така и го написах."
Данис Танович


"В сценария Ничия земя на Данис Танович става въпрос за война, разразила се през деветдесетте години на двайсти век в границите на бивша Югославия. Причината е подобна на всички причини за война – агресивно отстояване и налагане на своеобразна културна идентичност (в това число и религиозна принадлежност), която се смесва с териториални, политически и икономически претенции. Интересното в случая е, че враждуващите страни – босненци и босненски сърби – са много близки във всякакъв смисъл. Оттук и впечатлението, че непримиримите различия помежду им са несъществени, а конфликтът – несъстоятелен. Да, той прилича на много такива, но сякаш се случва в тяхното ехо, без да има реален собствен причинител. Героите воюват, като дори не могат точно да определят защо и как е започнало всичко – питат се и не стигат до отговор. Но убиват... Ако този текст все пак успява да добави нещо, малко по-различно към вече известното в обстойно разработената военна тема, то се състои в появата на инерцията – безкрайната инерция на унищожението."
Стоян Радев

програма

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.