театрална постановка
от Братя Преснякови
Адаптация и режисура: Ивайло Христов
Сценография и костюми Иосиф Божилов
Музика Петя Диманова
С: Тодор Близнаков, Иван Бърнев, Иван Радоев, Искра Ангелова, Стефания Колева, Пламен Сираков, Стефан Спасов, Ирини Жамбонас, Маргита Гошева, Илиана Лазарова, Анастасия Лютова, Кристина Янева, Ивайло Драгиев, Явор Бахаров, Милко Йовчев, Благой Бойчев, Ованес Торосян

Отдавна чакаме на българска сцена да се появи пиеса от двама от най-интересните съвременни руски автори и накрая желанието ни се сбъдва. 30-годишните филолози Владимир и Олег Преснякови са може би най-търсените руски драматурзи сред Чехов и в това, разбира се, няма нищо случайно. Дължи се на забавните им текстове, изпълнени с множество литературни препратки и модерна ирония, която умело манипулира клишетата на масовото съзнание, показвайки ги от неочаквани гледни точки. Принципът на неочакваното начало (и край) е спазен и в комедията Да играеш жертвата. Главният персонаж в нея е млад човек с безполовото име Валя, който работи в милицията, играейки жертва по време на следствени експерименти. Имитирайки смъртта, той се опитва да победи страха от нея, борейки се и със собствения си живот, преизпълнен със страхове и лишен от любов. Страшната реалност на сцената винаги е по-ужасна от онова, което виждаме, но се стараем да не забелязваме в живота. Така се провежда и конкретният следствен експеримент, върху който се гради спектакълът. Резултатът е заключението, че границата между живота и театъра е чиста условност. В един момент тя лесно изчезва и самият живот на Валя става основа за експеримент, инжектиран с еднакво количество смешни и страшни открития, фобии и натурален уличен език. С откровени препратки към Хамлет на Шекспир, Да играеш жертвата показва човешката природа без излишни поуки, но с ясното желание да ни накара да се замислим.