театрална постановка
от Аристофан
Режисьор: Мариус Куркински
Сценография: Петя Стойкова
Музика: Мартин Каров
С: Александра Василева, Стефка Янорова, Милена Аврамова, Десислава Пашова, Йорданка Стефанова, Илка Зафирова, Петко Каменов, Благовест Благоев, Мартин Каров, Константин Икономов

Мястото на жената в света отдавна занимава Мариус Куркински. В последните си две постановки Укротяване на опърничавата и Великолепният рогоносец той все намираше начин да я подчини изцяло и докрай на мъжете (къде чрез сила, къде чрез любов). В новата си постановка обаче им дава цялата власт чрез пиесата на прародителя на комедията Аристофан Жените в народното събрание.
В представлението увлечението към театъра и любовта – основни теми в режисьорската му работа, остава непроменено. Разпознаваемият му почерк – също както и посоката на импровизация на главния персонаж, чиито актьорски задачи обикновено напомнят за актьорското присъствие на Мариус. В този случай това е Александра Василева, която има изключително забавни попадения в ролята на женската предводителка Праксагора. Тя е призвана да събере останалите жени от селото (обичайно закотвени към къщните дела и с абсолютна забрана да излизат), за да  направи измама в народното събрание и да отнеме властта на мъжете, които очевидно не се справят с управлението. Нежният пол може да не е призван за носене на пари и твърди позиции, но хитростта и съобразителността бързо му осигуряват желаната власт. С нея жените се разпореждат, замествайки пряката демокрация с утопията за битието, в което всичко е общо и в което има максимална справедливост за всички. Разбира се, идеализмът се срива бързо, заедно с всяко съмнение, че нещата са се променили за едно хилядолетие (пиесата е писана през 390 г. пр. Хр.). Музиката, сценографията и дори пластиката на актьорите е реплика на символите на Древна Гърция – колоните, наметките, сандалите, лавровите венци и позите на древногръцките статуи. Те съжителстват с графити, смешни физиономии и иронични коментари – неща, които рядко виждаме в театралния стил на Куркински. За съжаление обаче постановката не надскача очакваното и се превръща в по-скоро неуспешен опит на режисьора да изгради винаги любопитните си открития до стабилна цялостна конструкция. Равният ритъм на места буквално оставя публиката да се чуди накъде върви. Ако изобщо има съмнение, че женското царство е обречено на край.