Медея, майка ми

Медея, майка ми




театрална постановка
от Иван Добчев, Стефан Иванов
Режисьор: Иван Добчев и Маргарита Младенова
С: Димитър Николов, Бойко Кръстанов, Антонио Димитриевски, Станислав Ганчев, Ивайло Драгиев, Маргита Гашева, Елена Димитрова, Невена Калудова
Още в заглавието е заложена гледната точка. Медея (магьосницата от древногръцката митология, която убива децата си, за да отмъсти на Язон, че я е изоставил заради друга жена), майка ми – представяне на… (по-скоро предупреждение за…) междуличностните отношения, но с огромна доза дистанцираност.


Когато субектът не вижда себе си в обекта. И това не е неговата естетика. (Всяко дете търси уподобяване с майка си, в определена част от своя живот. Защото с раждането очаква родители, а не потребители.). Всъщност, тук дори не може да се говори за естетика, защото нещата опират до обикновен, циничен битовизъм. Изнасилени момичета хвърлят бебетата си в боклука, жени вкарани в схемата "ферми" за бременни в Гърция, Италия или където става, деца, които ги продават заради парите (да си погасят заема например) или купувани заради органите им, педофилията на друг или с цел просия и джебчийство. Това са знайни случаи, изнесени в медиите. Точно такива са вплетените в пиесата – шест документални монолога на реални момичета и момчета с ромски произход (спестени са им само имената, не и фактите) от домове за сираци (предимно). Всеки със своя бизнес – мъжете търгуват кръвта си (за валута), жените проституират или търгуват децата си – нежелан продукт, неудачно бреме за тях, самите те търгувани от майките си. Изтръгнати като бурени и захвърлени. Всъщност майка тук е почти "мръсна" дума. Най-често е свързана с репликата – майната й на майка ти, с констатацията – не зная коя е майка ми, или е плод на невинната мисъл – не съм виновен, че са се радвали като са ме правили. И обратната позиция – "ожених се на 17, "роди се мъртво", "бях решила да го пратя в Дом". Текстът на песента "…и заминава за чужбина с циганската си дружина" по авторската музика на Асен Аврамов, изпълнявана чудесно на живо от актьорите, е с подобен рефрен: "Хай дундаки, църен дундьо без майка". Пред отврата да си в Дом, подложен на глад, клинч и бой, на улицата се оказва по-нормално, а по кофите по-лесно. Цялата тази "героична" действителност е в контрапункт на другия герой, т.нар. от авторите (Добчев, Стефан Иванов) "протагонист", тръгнал по родословната кръвна нишка, за да стигне до пъпната си връв, но катастрофирал със собствения си самолет, в безсъзнание и с остра нужда от кръвопреливане, което в провинциалната болница се купува. Раздвоената мисъл на героя Божидар с интелекта му Теодор, в бълнувания, но и в непрекъснато единоборство, ни препраща към автобиографичната книга на евреина Елиас Канети, роден в Русчук, станал Нобелов лауреат за литература през 1981 заради ранните си спомени Спасеният език и прочутата му реплика: "Всичко което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук" Тук са паралелите реално-театрално, но все заради проиграване на основните замисли: моделът "майка" срещу майката-боклук; действителността – като халюцинация, кух манекен и реална действителност, другото Аз, говоренето от сцената на диалект (тракийски говор, който спада към Източно рупските говори. Добчев е от Харманли), като символ на скритата коренна система. Всъщност, спектакълът протестно ни крещи - време е да се събудите хора! Време е! Събудете се! А готови ли сме? И кога ще стане това?


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.