Когато дъждът спря да вали

Когато дъждът спря да вали




театрална постановка
от Андрю Бовел
Превод: Невена Дишлиева-Кръстева
Реж.: Зорница София Попганчева
Сценография и костюми: Чавдар Гюзелев
Музика: Калин Николов
С: Илка Зафирова, Василена Атанасова, Ирини Жамбонас, Христина Караиванова, Пенко Господинов, Петър Калчев, Александър Кадиев
Тази пиеса не е от лесните. Установяваш го още на четвъртата минута, а на четиридесетата го затвърждаваш.


Не само заради кинематографичния маниер на поднасянето, в който трябва сам да наместваш и преподреждаш, но защото действието е прекалено сложно, историята е дълга, героите – емоционални, подтекстовете – умни. Вали по особен начин много дъжд, накрая все пак спира – заради театралната интрига няма да издаваме защо и кой го прави. Всичко това е логично, след като продължаваме да носим спектакъла още дълго в себе си и ни се иска да прибавим към собствените впечатления и преживяното от самия режисьор.
За Зорница София пиесата е рядко съчетание между емоционално и интелектуално, ментално и интелигентно, свръхамбициозна структура, възбуждаща мозъка да мисли (не случайно е с присъдени доста награди). Зорница София среща автора – австралиеца Андрю Бовел, на уъркшоп някъде в Европа. Той – умен и авантюристичен. Тя – поддаваща се на провокации за всичко ново, защото обича да се чувства несигурна. Грабва я чудовищният катарзис, който е заложен като хапче с отложено действие.
“Много малко са съвременните произведения с толкова верен на древногръцката драма начин – да те прекарат през деветте кръга на ада, накрая обаче да ти подарят един катарзис, за да си тръгнеш богат, да пораснеш. А не да си празен, ограбен, само да ти погъделичка интелекта: аха, успях да хвана интригата, или да пуснеш една сълза. Така трябва да изглежда драматичното произведение. Андрю го е направил съвършено.”
Пиесата започва с парадокс – твърдението “Не вярвам в Бог. Не вярвам в чудеса”. То пък е опровергано с чудото – огромна риба пада от небето. И поражда дуалистичен въпрос – символ на какво е рибата? На благоденствие или знак за края на света?
Героите манифестират с чадъри под потопа, а репликата “В Бангладеж непрекъснато вали” е натрапчиво повторяема. Действието се развива в далечната 2039, макар че част от него се връща до 2012. Основен мотив тук е родовата вина, която се пренася и тегне на всеки следващ в семейството, четири поколения. Невъзможността ни да общуваме помежду си, да се разбираме, като вместо това се консумираме. Не знаем да обичаме, не знаем как да бъдем обичани. Не знаем как да общуваме с децата си, по-лесно ги употребяваме – пропъждаме ги. Оттам и страхът – Защо идва моят син, какво иска от баща си? Синът, естествено, иска да знае – кой е, къде му е мястото, доколко е способен да се промени и има ли смисъл от това.
Стоп кадри и модулност – в декора, в поведението, в повторението, в болката – минава като сребърна нишка през пиесата и разсича близкия план. С кое от всичкото ще си тръгнете? Въпрос на избор. Целият творчески екип – актьори, сценограф, музика, режисьор, са отворили множество врати и очакват нашата реакция.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.