Гео

Гео




театрална постановка
по романа на Христо Карастоянов Една и съща нощ
Режисьор: Иван Добчев
Сценография: Венелин Шурелов
Костюми: Петя Боюкова
Музика: Христо Намлиев
Драматург: Георги Борисов
Асистент-режисьор: Боян Крачолов
С: Марин Янев, Алиса Атанасова, Зафир Раджаб, Ева Данаилова, Павлин Петрунов, Румен Драганов, Неда Спасова, Кристина Кулиш, Димитър Илиев, Росен Гицов, Димитър Бисеров, Леонид Йовчев, Александър Кънев, Валентин Ганев, Йосиф Шамли, Сава Драгунчев, Албена Ставрева, Сребрина Георгиева, Виктория Колева, Стилиян Желязков, Михаил Стоянов, Георги Сиркатов, Бюрхан Керим, Константин Еленков, Пламен Петков, Кети Райкова, Ели Колева, Аделина Желязкова, Самуела-Ивана Церовска, Надежда Колева, Дани Атанасова
Снимки: Яна Лозева
Лесно смилаем е последното нещо, което можем да кажем за новия спектакъл на Добчев, но първото е "превъзходен във всяко отношение" – от играта и сценографията до "гласа" на режисьора.


Той е избрал да го нарече мистериално действие, с което директно препраща към древногръцките трагедии и мистерии, и това личи дори в разделението на героите на сцената – имаме протагонисти, анархисти, сатанисти, хористи. Романът на Христо Карастоянов, върху който стъпва Гео, разлая кучетата с това, че представя като сходни характери поетът-публицист Гео Милев и анархистът-издател Георги Шейтанов. Пресечната им точка е списание Пламък, но двамата са различни, ярки образи, живеещи в един конформистки режим, който в крайна сметка ги погубва. Към никой от тях тук няма романтика: Милев (Леонид Йовчев) е трескав, дълбок, нарцистичен и необикновен човек, буен огън в една потънала в посредственост държава; Шейтанов (Александър Кънев) е страстен, но и уморен от вечното си бягство бунтар; а убиецът на поета, политическото куче Гешев (Валентин Ганев), е квинтесенция на мрака. Сцената, на която ги виждаме, е в сиво-черно, почти гола – едва с няколко високи кола (които за малко ще крепят и пътуващ цирк) и кладенец, който е път към отвъдното и буквален общ гроб. В него войници изхвърлят няколко трупа и интензитета на този първи акт в действието не намалява до финала. Силни са моментите, когато страничните балкони на театъра се превръщат в трибуни, от които фигури от тогавашният режим отправят взаимните си обвинения. Лесни отговори в Гео няма да намерите, но и само аналогията с настоящата политическа ситуация е достатъчен повод да чуете въпросите.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.