Лалугер

Лалугер




театрална постановка
от Александър Урумов
Режисьор: Юрий Дачев
Сценография: Виолета Радкова
Моноспектакъл на Николай Урумов
Върху един от разказите от Приказка в края на времето (2009) на Александър Урумов, актьорът Ники Урумов ни завърта центробежно и много искрено в моноспектакъла си Лалугер.


Действието се развива на гарата, но не мислете, че е свързано с динамиката на високите скорости, по-скоро гарата е завръзката. Тя е мястото, от което можеш да си прибереш колетна пратка от провинцията, а можеш и да я забравиш. И само оттам (защото откъде ли другаде), може да пристигне за подарък кора яйца от истински кокошки, завързана с канап или пък градински домати, сложени в едроплетена мрежа от позабравеното родно огнище. Ей с такива благинки е дошъл за кратко и нашият герой Дянко, по заръка на брат си. Но понеже, както се знае, столичанинът е голям човек, зает, защото е високопоставен (най-често подреден за началник в министерство) и няма време за губене, то който и да било (пък дори и брат ти) – да чака! А докато стреснатият провинциалист стои, какво да прави? Избира вблизост някое знаменателно местенце, дето ще го забележат по-лесно, оглежда се непрекъснато и... мисли. А тя мисълта на обикновения човечец си тече. Спиране няма. Търкаля се едно безкрайно изречение без точка, че и без запетая, като намотано кълбо, навървя случки, образи, истории, хора. Забърсва целия живот, че и не само. Историите са селски, простички, какъвто живота – и смешни, и тъжни, философски, понякога съпоставени с градското битие. “Абе чичо, ми като не е имало Макдоналдс, кво сте ядяли и къде сте си играли? А като е имало Кореком с чужди стоки, български имало ли е?“ Такива едни ги реди Ники Урумов и му отива, добре го прави. Някой ще попита: какво общо има тука лалугерът? Отговорът – от сцената.

програма

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.