Нещата от сцената: Стилиян Петров



14 април 2016 текст Наталия Иванова
Не е точно "млад режисьор", ако броим постановките му, Икара за дебют, който взима преди 10 години за Части от цялото, и дори възрастта му – 35. Във всеки нов спектакъл обаче Стилиян Петров потъва така, сякаш му е за първи път: тръгва от нулата с неистово любопитство.


Срещаме го малко преди в Азарян да акостира следващият му проект – Корабът Нощ по текстове на Маргьорит Дюрас (по които работи заедно с Яна Борисова), за да говорим за всичко по трасето от идеята до премиерата. Но защо думите му са тук, а лицето остава в сянка? "Подписът на един режисьор е в това, което е направил", обяснява ни Стилиян и отказва да бъде сниман. Прието, прибираме фотоапарата, включваме на запис и слушаме как хлапето, което преди 30 години едва вижда сцената от седалката си, днес "обезумява" на нея от страст.

НАЧАЛОТО

Страшно съм влюбен в театъра и в това няма никакво преувеличение. Никога не съм искал да се занимавам с нещо друго, освен с театрална режисура. Не съм се изкушавал да бъда актьор, например, нито пък филмов режисьор, макар че съм супер фен и на киното. Вероятно се дължи на това, че родителите ми обожават театъра и от съвсем малък ме водеха със себе си да гледам постановки. Постепенно с времето разбрах, че зад цялата тази организация на актьори, среда, звук, осветление стои една фигура – тази на режисьора. Факт е, че моята професия обикновено се накланя към нагона да властваш, да се изявяваш. За мен обаче единственият импулс да работя е да имам някакво вълнение, някаква тема, изречение, което искам да кажа. И вярвам, че добрият режисьор е този, който създава представлението, а после изчезва вътре в него.

ТЕКСТОВЕТЕ
Всичко, което съм правил до момента, не е било случайно попадение, вървял съм съзнателно към него. Започнах с Радичков, след това продължих главно с Теодора Димова – защото текстове й са съвпадали с моята точка на любопитство. Имал съм обаче и случай, в който тръгвам от фигурата на един човек – норвежкият скулптор Густав Вигеланд, за когото няма почти никакви текстове, да не говорим за пиеса. Оставил е само един невъзможен за проумяване скулптурен парк в Осло, чийто мащаб те кара да се питаш как е възможно човешки живот да стигне за създаването на цялото това безумие. Към текстовете на Дюрас, по които работя и сега, имам някаква нестихваща страст, на моменти чак обезумяваща. Затова и Корабът Нощ е толкова личен и съкровен за мен. Маркес също ме умопомрачава, много силно ми действа и епистоларната литература – обсебват ме определен тип двойки и писмата, които са си разменили. За Чехов вярвам, че ми предстои – дори съм отказвал да работя по него, защото не мисля, че съм дозрял, ще изчакам, докато придобия увереност.

КОЛАБОРАЦИИТЕ

Връзката между режисьора и автора ми е изключително интересна. Когато работих с руския драматург Пьотър Гладилин и той ми изпрати втория ни общ проект, Фотоапарати, текстът беше в много първоначален, суров вид. С разговори и провокации един към друг обаче стигнахме до окончателната версия за спектакъла и съм щастлив, че работихме заедно. Подобна е и връзката между режисьора и преводача, аз съм страшно отговорен към превода. Да работиш съвместно с друг режисьор вече е много трудно, понякога синхронизацията на честоти, сетива и подход към актьора е просто невъзможна. Мъчително е, дори мисля, че повече отнема, отколкото дава.

АКТЬОРИТЕ
Няма френски ключ, валиден за всичките ми спектакли. Понякога тръгвам от любопитството си да се срещна и да работя с определен актьор. Друг път е обратното – има тема, която ме влудява и през нея започвам да търся най-точния човек, който да изведе замисъла ми. Имало е и невероятни съвпадения, когато любопитството ми към даден текст и това към определен актьор се засичат. Работя доста често с актьори за първи път – не искам да си спестявам неизвестните, изобщо не се страхувам да срещам нови хора и да рискувам, когато съм убеден, че съм намерил точния екип за проекта. Щастлив съм, че досега винаги сме изграждали почти любовна реалност с екипа – не говоря за лични вълнения, а за „ние” пред това, което правим.

ПРЕМИЕРАТА

По време на нея обикновено се намирам в кабината, но често след началото на спектакъла излизам оттам. До този момент съм правил само постановки, които са откровение, засягат нещо много интимно за мен. Имал съм нахалството и претенцията – а понякога цената наистина е висока – да отказвам представления, в които не виждам какво бих могъл да прибавя. Около премиерата имам болезненото усещане, че каня някого в територия, която може въобще да не го занимава. Но не бих казал, че съм нервен. По време на сериозни изпитания, природата ми отработва някакво много устойчиво спокойствие, което обаче по-късно ми отмъщава със закъснели удари.

ПОЧИВКАТА
Моят начин да се зареждам е като чета книги, пътувам, срещам се с хора, които ме предизвикват и провокират. Много обичам да шофирам и това ме отпуска, а понякога просто си мисля, блея през прозореца, слушам музика. Често харесвам парчета, в които текстът ми действа по-силно от мелодията, когато думите съвпадат с нещо, което ми се е случило и е останало като вълнение във времето. Ужасно много ми дават Radiohead, Пи Джей Харви, Шинейд О'Конър, Björk, Placebo. Мисля, че човек трябва да се зарежда постоянно и то не само за бъдещето или за настоящия момент, а и, парадоксално – за вече извървяното.

Премиерата на Корабът Нощ с режисура на Стилян Петров е в Театър Азарян на 27 и 28 април, 19:30

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.