Корекция на статуквото



2 юни 2016 текст Нaталия Иванова
След първото пускане на трейлъра на Корекция, трябваше да говорим с Иржи Хавелка. На картата около нас това име значи много, но тук едва се добираме до телеграфно CV в стил "режисьор, водещ, актьор и декан на факултет на 36". Създателят на танцовия спектакъл, който идва за Световния театър на 10 юни, е всичко това и отгоре, предвид наградите, прибрани от Корекция.


Лайфстайл кориците също не са му чужди, но сега се интересуваме от по-важното – битката на Хавелка за достъпен театър, който не претендира, че знае повече от зрителя. По нейните следи тръгваме от училищна пиеса по Толкин, минаваме през багажника на стара Шкода и влизаме в тъмно мазе, които понякога вдъхновяват по-силно и от най-добрия текст на Чехов.

Сещаш ли се кои са първите хора, които те запалиха по театъра?
Със сигурност това е компанията, с която излизах в родния ми град Ихлава – с тях правехме неща, които доста приличаха на пърформанси, снимахме кратки филмчета с първите VHS камери, влизахме в роли. Отделно от това в училище преподавателят ми по чешки реши да направи театър и да постави Хобит по Толкин – записах се и аз и доста се запалих. Оттам животът ме завъртя в тази посока – кандидатствах в Пражката академия по сценични изкуства, приеха ме да уча режисура във Факултета по алтернативен и куклен театър, а сега съм негов декан. От аматьорско увлечение работата стана доста сериозна.

А как от театъра реши да се прехвърлиш към танца, каква е разликата за теб?
Докато учех, в главата ми непрекъснато се въртеше мисълта, че театърът масово е ужасно капсулиран в себе си. Постоянно се борех с чувството, че всъщност не разбирам от това изкуство, не усещах нищо. А, повярвай, тогава непрекъснато посещавах всякакви спектакли в най-големите театри, запознавах се с най-важните актьори в Прага и се чувствах все по-виновен, защото нищо не се променяше. После започнах да ходя на танцови представления и всичко ми се стори доста по-автентично от това да гледам как едни хора се правят на други на сцена. Танцът е много по-лесен за възприемане, кара хората да чувстват нещо тук и сега, а не да мислят за него по-късно, на път за вкъщи. Така направих и първия си танцов експеримент, вдъхновен от един детски спомен.

Разкажи ни за този експеримент – какъв детски спомен?
Постановката ми се казваше Шкода 1203, нарекох я на единствената кола по време на комунизма, която ставаше за семейни пътувания. Почти всички от моето поколение са прекарали детството си в багажника на този кофти автомобил, който побираше поне 5-6 души. В спектакъла ставаше въпрос за няколко приятели, които се връщат към детските си години с помощта на пощенски картички, писма и вестници и постепенно започват да разказват спомените си от сцената. Получи се носталгичен поглед към онова минало, в който беше намесена и игра на думи – на чешки "шкода" значи също и "жалост".

Чухме, че и Корекция е вдъхновена от затворено пространство – женски затвор?
С Корекция всичко започна от мазетата на една много красива стара сграда в Прага, където има изоставен спа комплекс за служителите, работили в нея навремето. Няколко десетилетия по-късно мястото прилича на затвор. Получи се голямо съвпадение, защото тъкмо четях книга за политически затворници през комунизма, написана от женска гледна точка – оказа се, че тези затворнички са намерили начин да си помагат и, въпреки страданието, са били свободни, защото са приемали онова, което им се случва. Правели са всичко възможно да превърнат този затвор в дом. Дадох книгата на танцьорите от VerTeDance, за да направим спектакъл по тези мотиви. В процеса на работа нещата доста се промениха – не се получаваше да поставим конкретния случай, затова решихме да бъде по-общо: танцьорите да стоят на едно място, да не могат да мърдат краката си, но в един момент да осъзнаят, че имат свободата да движат останалата част от тялото си. Проста идея, която докосва всеки – в това е смисълът на театъра.

Освен режисьор си и актьор – от коя страна на сцената ти е по-комфортно?
Възприемам се най-вече като режисьор, но нямам против и да играя. Предпочитам да се снимам във филми, защото е по-стегнато и бързо. Когато сценарият е добър, се съгласявам лесно, особено щом няма аз да нося отговорността – играя си ролята и толкова. В театъра е съвсем различно. Много ми е комфортно например в едно импровизационно шоу, в което играя с няколко колеги от вече 15 години и всеки път преживявам съвсем различен час и половина.

Ходиш ли на театър в свободното си време, или понякога ти се иска да си починеш от него?
О, постоянно ходя на театър, но през свободното си време обичам най-вече да съм със студентите си и да гледам нещата, които са направили. Даже след малко потеглям към тях, за да видя новото им танцово изпълнение. За мен е важно да съм там за всичко, което създават – от най-малкото до най-голямото.

Звучиш като перфектният учител. А кой е най-ценният урок от твой преподавател?
Моят най-голям учител беше основател на едно от известните студиа в Чехия през 60-те – Ипсилон. Беше много натоварен с работата си там и реши да ни наеме в студиото на малка заплата, за да му помагаме още в първи курс. Беше страхотно, защото станахме част от целия процес – от продаването на билетите до всичко, което се случва зад и на сцената. Той никога не идваше на лекции, но помня един много важен урок, който ми даде. Веднъж поиска да му покажа работата си, аз започнах да обяснявам, че още не е готова, а той ми каза: "Театърът никога не е завършен, но винаги е готов да бъде видян от публика". Оттогава не забравям това и винаги допускам хората да участват в процеса на работа, да гледат и да дават идеи от самото начало. Разбрах, че ако си спонтанен и не се преструваш, че правиш изкуство, можеш да развълнуваш всеки – дори хората, за които изобщо не очакваш да реагират емоционално.

Корекция на Иржи Хавелка е в Градска художествена галерия Борис Георгиев във Варна на 8 юни от 20:30 и в Театър Азарян на 10 юни от 19:00

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.