Пърформанс лист: Ива Свещарова и Вили Прагер



9 февруари 2017 текст Наталия Иванова снимки Анелия Тодорова
Усещат, че са на прав път още в експерименталната школа 4хC на Николай Георгиев, където получават важен урок: сцената е пространство за свобода на мисълта и тялото. От този трамплин Ива и Вили се озовават в Германия, където учат в различни програми за съвременен танц и пърформанс, стъпват на няколко сцени по света и у нас, а после събират умове на тяхната честота в Брейн Стор Проджект – същият, който през 2008 започва да организира фестивала Антистатик в България.


Днес двамата са "с единия крак в Германия", но с този у нас подготвят десетото издание на феста и играят новия си пърформанс shamebox в ДНК. Докато те не спират да търсят отговори на сцената, ние също задаваме въпроси – за вдъховенията и притесненията, за прекрачените граници и за отзивите, които понякога действат като шамар, но никога като причина да се откажеш.

Представлението, което ти даде първия голям урок пред публика
Вили: Първите ни пъти на сцена бяха в експерименталните класове на 4xC в 22 СОУ, където още от началото се учехме да играем пред публика. Слава богу, че е имало такава, която да ни издържи. Най-важното, което научих тогава е, че винаги трябва да си много сериозен, независимо дали играеш нещо комедийно и смешно, или напротив. Сцената не е за забавление, тя е работното ти място – колкото по-отговорно подхождаш, толкова по-добре се получава.
Ива:
Всяко излизане на сцената е пътуване към неизвестното – това беше моят урок. Колкото и да си сигурен в партитурата, никога не знаеш как точно ще протече представлението, по простата причина, че това е живо изкуство, което се случва тук и сега. Образователната програма на Николай Георгиев имаше много различен подход от останалите в България – за изпитите трябваше сами да създаваме сценарий, драматургия и да режисираме, тоест да изпълним всички функции, които са нужни за създаването на едно представление. Мисля, че това е сред най-ценните неща, които някога сме научили – как да влезем във всички роли, да видим как действат и да се справим с тях.

Пърформансът, който постави на изпитание собствените ти граници
Вили: Спомням си един проект през 2001, когато бях във Виена. С немското дуо Катрин Дойферт и Томас Плишке трябваше 10 дни да работим, спим, ядем и живеем в едно студио. Публиката имаше отворени часове за посещение – в 8 вечерта, 1 през нощта и рано сутринта, но така или иначе бяхме загубили представа за времето и се чувствахме като в Биг Брадър. Не е лесно да си абсолютно изолиран денонощно, преминаваш границите на комфорта, но това беше страхотно предизвикателство и промени възприятието ми за изпълнителското изкуство. За това какво е театър и какво – пърформанс.
Ива: Аз пък свързвам това изпитание с времето, когато бях изпълнител в португалската трупа Acto – Instituto de Arte Dramatica, в която работих 5 години. Поканиха ме да участвам в представлението Усмивката по текстове на Хенри Милър, а подготовката за него се оказа изключително тежка и продължи 8 месеца. Трябваше да започнем от нулата с акробатични номера – кълба, движения по земя, флиг-флаг. Имало е дни, в които не ти е останала никаква сила – целият си син, всичко те боли и наистина не знаеш откъде да намериш мотивация да продължиш напред и следващия ден. Сега съм благодарна за всичко това, защото получих ценен урок – можеш да използваш всеки проблем, личен или физически, като двигател на сцената.

Представлението, което видя на живо и никога няма да забравиш
Вили: Театър Хора на Жером Бел, който гледах във Виена. Това е единственият професионален театър на хора с умствени и физически увреждания. Там артистите са на заплата, на щат, имат репер­тоар с различни представления. Онова, което гледах, беше прекрасно – нямаше конкретни роли, артистите просто трябваше да излязат, да се представят един по един и да покажат какво могат. На места беше смешно, на други – тъжно. Това е нещо, което може да докосне всеки човек, независимо дали някога е гледал подобно изкуство, или не.

Пърформансът, преди който изпита най-голямо притеснение
Ива: Това определено е Тransformability, който Вили правеше в Берлин с чуждестранен екип. Беше поканен у нас да закрие АCT фестивал, но в самия ден един от артистите изпусна полета си и се наложи аз да го заместя. Разбрахме в 12 на обяд, а представлението беше от 7 вечерта. Помня как Вили ми се обади: "Ела в Сфумато веднага, трябва да влезеш на мястото на Тиан". Замръзнах на телефона, а първата ми реакция беше: "Вие можете да го изиграете като дует, сигурна съм". Той ми каза, че няма време да обсъжда предложенията ми, да си взема подходящи дрехи и да отивам веднага. Имах пет часа за подготовка и репетиции и, признавам, преди представлението исках да се скрия в тоалетната. Излизайки на сцената, носиш голяма отговорност към автора, защото можеш да съсипеш работата му, а тук дори нямаше кой да ми подскаже, че съм сбъркала нещо. Честно казано, нямам никакви спомени какво точно се случи, този тип ситуации обикновено не се помнят след това.

Пърформансът, за който получи най-неочакваното вдъхновение
Вили: Докато бях студент в Берлин, направих колекция от бельо по повод Арабската пролет и египетската революция. Трябваше да отида в Кайро и да взема интервю от различни хора, а след това да работя с получените образи и заедно с дизайнер да ги принтираме върху гащи, сутиени, слипове и наполеонки. После тази колекция беше представена в пърформанс, на който хората можеха да се докоснат до революцията и дори да си я купят. Всичко това се случи заради едно видео, в което се вижда как пребиват забулена жена и тя остава по сутиен. Този проект беше интересен опит за мен, тъй като борави с различни медии и дори беше свързан с производствен процес, което дотогава ми беше непознато.

Отзивът след представление, който те учуди и винаги ще помниш
Вили: Често се случва близки хора или роднини, които идват ужасно позитивни, да не разберат някои неща. Майка ми например е казвала: "Всичко добре, ама защо трябваше да се събличаш гол? Не можехте ли да го направите по някакъв друг начин?" Все още има разбиране, че в театъра всичко е изкуствено, че може да се прави със знаци, сякаш е някаква магия. Като изключим това, родителите ни са най-образованата ни публика – не пропускат представление вече 20 години. Дори спряха да ходят на конвенционален театър, защото им се струва скучно и старомодно. Като с яденето на суши е – може да имаш предубеждения, но после се престрашаваш и си "а, всъщност е много вкусно". В повечето случаи обаче се налага да пробваш няколко пъти, защото в пърформанса има доста различни неща, които се представят под една и съща шапка.

Пърформанс артистът, който би искал да видиш на следващия Антистатик
Вили: Пак ще спомена театър Хора на Жером Бел. Нещата обаче са свързани с финанси. Обръщайки се към артисти извън България, трябва да имаш предвид техния различен стандарт и хонорари. Едно солово представление от Западна Европа струва около 3000 евро, дори да има разбиране и компромис от тяхна страна.
Ива: Колективната група Superamas също е сред имената, което бихме искали да видим, но за съжаление техните представления са сложни и с много изпълнители. Което не ми пречи да мечтая. Преборихме се обаче за две имена, които със сигурност ще видим на следващия Антистатик: френския хореограф Кевин Джин и супер горещите имена от съвременния танц и пърформанс в Германия – Верена Билингер и Себастиян Шулц. Пожелавам си и още много български изпълнители, за да може това изкуство въобще да се случва у нас и да става по-добро.

Следващото представление на shamebox на Ива и Вили e в ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс на 7 март от 19:30
Следим новините около Антистатик на antistaticfestival.org

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.