Приятно ни е, Ива Тодорова!

18 юли 2019 текст Виолета Иванова
Когато сяда да пише сценария на Приятно ми е, Ива!, едва ли осъзнава, че така вече върви към два Икара (за водеща женска роля и драматургичен текст) и един Златен кукерикон (за индивидуално театрално постижение).


Но не са само наградите: от премиерата му през миналия февруари представлението всеки път се разпродава така упорито, че има опашка от хора, които и досега не са успели да го видят (бързайте с билетите за следващите дати: 26 юли и 26 септември). С всичко това наум стоим с палци нагоре пред общата оценка за първия моноспектакъл на Ива: истинско театрално събитие. Ако се чудите защо името й не е кънтяло така и преди, отговорът е доста романтичен – в началото на милениума заминава за Италия по любов, след като вече е влязла под кожата на учителя си Крикор Азарян и е набрала скорост като актриса в Народния театър, Армията, Сфумато и сериала Дунав мост. Когато се връща тук през 2009, не бърза да скача пак на сцена (прави го за пръв път чак през 2017 с Добре дошли в България), а става рекламен директор в Списание 8, каквато е и досега. Реални случки от този неин шарен живот, пълен с остри обрати и много търсене на себе си, леят основите на моноспектакъла й, за да го направят в равни части разсмиващ, замислящ и просълзяващ. И понеже е толкова добър разказвач, подаваме на супер бъбривата Ива няколко започнати истории, които да допише – искрено и смешно, както само тя умее.


След "Приятно ми е, Ива" обичайно блуждая. Другите говорят, аз слушам и мълча.

Когато се преместих в Италия, жестоко ми липсваше да срещам познати по улицата, да си казваме здрасти.

Сега от живота там най-много ми липсва въздухът. Малко по-влажен е от софийския и има специфичен свеж аромат на чиста река. Естествено, също храната и един фин лукс и естетика. И лекотата.

Докато репетирах представлението, ставах в 05:00, за да уча текст, после отивах на репетиция до 16:00, после на работа в списанието и после у дома правех съкращения и модификации. На двадесетия ден беше премиерата и веднъж бях близо до припадък. Но този тренинг беше важен. Организмът трябва да свикне с това, че час и половина трябва да е на макс.

Най-страшното в това да съм сама на сцената е премиерата, тоест същото като при ансамбловите представления. Нищо друго. След премиерата няма нищо страшно.

Преди премиера винаги много се вълнувам, докато не стъпя на сцената. Това е специфичен момент между два свята – реалния и света на постановката, за който нямаш все още много информация. Репетирал си, готвил си се, но не си готов за премиера, никога. Това наистина е най-тежкото представление според мен. Аз не ходя на премиери, защото знам, че актьорът има нужда да поживее пред публика с представлението, което да се завърти, да се намести, за да стане както трябва. Разбира се, може и да се случи обратното – представлението да се скапва с всяко следващо изиграване поради липса на лична и групова дисциплина или поради ред други причини.

Да разсмивам публиката със сюжети от личния си живот е любимото ми нещо. Обожавам да ме карат да се смея, обожавам да карам хората да се смеят.

Това, на което не те учат в театралните академии, е концентрация. Аз съм била в две, но и в двете не се наблягаше на концентрацията, а тя е изключително важна. Друго нещо, което липсва, е обучение как да се предлагаме на пазара, да създаваме свои проекти, липсват варианти за обмен или квалификация в чужбина.

Ако можех да вечерям с някоя важна личност, бих отишла на гости на Брад Пит, Тревор Ноа или Далчев. По три различни причини.

Като дете си въобразявах, че хората на 20 години са стари; че съм гимнастичка по художествена гимнастика; че ще стана кукловод, но не знаех какво значи тази дума; че всички хора, дори да се различават на външен вид, са абсолютно еднакви и мразят чушки, а обичат пъпеш и други такива.

Най-голямата ми победа тази година е, че спрях цигарите и кафето.

Най-странното нещо, което обичам да ям е кисело мляко със сухари, сол, чубрица и олио.

Най-редовно избухвам в смях, когато някой се спъне; когато си общувам сериозни неща с деца; когато не трябва да се смея; когато се срещам с режисьора на Приятно ми е, Ива! Стоян Радев – той има страхотно чувство за хумор.

Учудващо, един от най-добрите съвети, които съм получавала, беше в пари. Отидох при един приятел да го помоля за съвет, бях в много драматично положение – психически или, както казваше един луд пред НАТФИЗ, "сихически" не издържах и той ми каза: "Знаеш ли какво? Ето ти тези пари, иди някъде и си почини". И беше перфектно.

Последният ми безумен сън беше, че трябва да тичам много бързо, но ходилата ми са обърнати с петите напред и ми става много смешно, като ги видя и не мога да тичам от смях.

Ако искам хубаво да се поглезя, пътувам.

Ако имам една суперсила, това НЕ е търпението.

Да си едновременно в изкуството и в рекламата е чудесно. Винаги е добре да имаш план Б – две професии, две държави... 10 години, докато се занимавах с реклама, много ми липсваше театърът. Сега нещата са в относително равновесие.

Приятно ми е, Ива! се играе отново на 26 юли и 26 септември в Театър 199 с билети от eventim.bg и касата на театъра  

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.