• Body Moving

    24 септември 2009

    текст Дима Чакърова, снимки Maks Richter, Regina Brocke, Melanie Chartreux

    Между заслужилите майстори на втория Sofia Dance Week се открояват французинът Пиер Ригал от Compagnie Derniere Minute, който прави чудеса с тялото си, и Ерик Готие, творческият директор на Gauthier Dance – младата трупа на германския Theaterhaus Stuttgart. Между две репетиции те ни разказаха за себе си и за това какво очакват от голямото танцуване в София.
  • .
  • Бодра смяна

    20 август 2009

    текст Дима Чакърова, снимки Валентин Даневски за Ангел Коцев студио

    Хвърлихме око на актрисата Гергана Плетньова още когато изигра бейбито в клип на любимата й група Остава. После с радост установихме, че русото момиче с лунички се вихри на професионална сцена и дори печели награди. В началото на август госпожица Плетньова прибра вкъщи статуетката на наградите за българско киноизкуство за поддържащата си роля във филма Военен кореспондент. През лятото се е пробвала и като барман на морето, откъдето се върна с блясък в очите и висока температура. Между две хапчета антибиотик и на чаша горещ зелен чай изведохме Гергана на слънце и я разпитахме за правилата на играта и някои други истории.
  • Свободен дух

    21 май 2009

    текст Дима Чакърова, снимки Валентин Даневски за Ангел Коцев студио

    Лицето на родния независим театър Снежина Петрова продължава да е приятно тиха в живота и буря на сцената – участва в няколко постановки едновременно, преподава на студентите си от Нов български и се опитва да учи 3-годишния си син на практични неща. Завладява и непознати за нея територии – за пръв път се пробва в моноспектакъл с пиесата по текст на молдовката Николета Есиненку Fuck You, Eu.ro.Pa!, която разказва една по-лична версия за социалистическото минало. След премиерата у нас Снежина сяда да учи текста на немски и френски – едно от заниманията, които я радват тези дни.
  • Волният играч

    7 май 2009

    текст Дима Чакърова, снимка Валентин Даневски за Ангел Коцев студио

    Асен Блатечки обича да играе и го прави добре. Особено е доволен от новия си моноспектакъл Секс, наркотици и рокендрол в Модерен театър, а и на публиката очевидно й харесва. Програмата на Блатечки за май и юни прелива от ангажименти, което изобщо не му пречи да е щастлив и да открадва по малко време, за да лети с колата си или да яхне сърфа. Засякохме го между две представления, за да ни разкаже успя ли вече да гледа филма Прогноза, колко ненавижда моноспектаклите и защо вероятността да го видим да играе в реклама е нищожна.
  • Тела в движение

    26 март 2009

    текст Дима Чакърова, снимки Елена Спасова

    Задава се събитие, чиято пластична енергия бързо ще ни измъкне от зимната летаргия – второто издание на фестивала за съвременен танц и пърформанс Антистатик. Стефан А. Щерев пък е точният човек, който да ни разкаже повече – най-малкото защото през последната седмица неговият телефон прегрява покрай организацията на представленията и пристигането на гостите.
  • Сценична треска

    25 март 2009

    Петя Златанова

    Любимец ни е от спектаклите Записки на един луд, Секс, наркотици и рокендрол, Царицата на Чардаша, Великолепният рогоносец, Двамата веронци, Изобретателната влюбена, Саломе. Същият този Христофор Недков е „и майка и баща” за шестнайсетте млади студианти на Сцена 99. В събота те ще отпразнуват десет години с премиера на Жената отсреща и документален филм за студията. Сценичната треска продължава...
  • Ела, изгрей

    12 март 2009

    текст Ирина Маринова, снимки Валентин Даневски за Ангел Коцев студио, личен архив

    Пред вас са номинираните за дебют изгряващи звезди – режисьорът Младен Алексиев (Радост за моето сърце) и актрисата Ирина Дочева (Пеперудите са всъщност изтребители). Общото помежду им е, че това далеч не са първите им опити в театъра, освен това работят предимно по алтернативни проекти и енергията, с която стоят зад всеки от тях, е заразителна. Затова ви ги представяме заедно – в едно интервю на два гласа.
  • Психология на толерантността

    9 март 2009

    текст Галина Керемедчиева

    Съвременните технологии и интернет ни заблуждават, че ни е позволено да навлезем дори в най-ревниво пазените тайни на хората, да надникнем в най-интимните кътчета от битието им. Затова проблемът за любопитството звучи особено актуално днес.
    Апел за толерантност, адресиран към най-малките, е и режисьорският дебют на Емил Йорданов на сцената на Държавния куклен театър – Варна. Любопитният Фридрих е драматизация по малко познатата у нас приказка на немския писател Ерих Кестнер /1899-1974/, чиято премиера беше на 6 март.
  • Всичко е любов

    11 февруари 2009

    Петя Златанова

    Той и тя са две половини на едно цяло. От седем години летят. За целта притежават нещо много важно – крилете на любовта. Тя им донесе Давид.
    Пред Вас са Ивет и Тигран. Запознават се в НАТФИЗ в един драматичен откъс. Интервюто с тях е, може би, единствения ми шанс да им бъда режисьор. Поне за малко. Разпределям ролите: Тигран е Той, Ивет е Тя.
    Тя е куклена актриса. Доскоро беше в Старозагорския куклен театър, от 2009-та е в Столичен куклен театър. Той е актьор в Драматичен театър Гео Милев и Театър Българска Армия.
  • Как да не я обикнеш?

    29 януари 2009

    Петя Златанова

    Няма как да не я запомниш на сцената. Очите й те пробиват трайно и надълбоко. След края на спектакъла се чудиш дали е жена от този свят... Освен преливащия талант, Гери има нещо много уникално: ренесансова красота. Тя се усеща дори в начина, по който се движи на сцената. Иде ти да си я затвориш в златна кутия. Само за теб.
  • Бунтът на поета

    22 януари 2009

    текст Александър Величков, снимки Илиян Ружин

    Тома Марков и Мартин Карбовски говорят много, но не забравят и да действат. В края на миналата седмица направиха две акции с общата цел да надупчат културата и да разбият на парчета старото време. Първо стреляха по паметника пред НДК – на 16 януари по обед. На следващия ден вилняха на сцената на Сфумато – под прикритието на литературно четене чупиха часовници и рецитираха с чувство най-добрата градска поезия, която може да се купи с пари – тяхната. Ние също бяхме в залата, смяхме се и пляскахме. После, вместо да си говорим с нашите бунтовници в студеното фоайе на театъра, приехме поканата им да отидем някъде да “изпием спечелените пари” – както правели великите поети някога. За мястото на (свещено)действието спонтанно, но толкова тематично беше избран клуб Библиотеката.
  • Място за вяра

    15 януари 2009

    текст Диана Томова, снимки Илиян Ружин

    В лова за интересни дрехи минаваме редовно през чудния малък бутик Paradise Garage и напоследък все по-често се оказваме в пробната с някоя красива и оригинална рокля с етикет VЯRA. Попитахме и разбрахме – зад тази марка стои същата Вяра Бориславова, която споменаваме покрай разни модни събития, особено акциите на Нели Митева в шоурума на Иван Асен 22. Дойде моментът да се срещнем с Вяра и очи в очи – намерихме я в ателието й и поговорихме за новата й колекция, улиците на Париж и голямото чудене пред гардероба. Тази година чакаме да отвори и собствено си място за VЯRA.
  • Дух а ла Капон

    8 януари 2009

    Петя Тодорова

    Новата година ни посреща с нова театрална премиера. В нея участват пловдивски актьори и за разнообразие театралната сцена този път е изнесена в културен център Тракарт. Това никак, ама никак не е случайно. Освен благодарности към Жорж Трак, който безкористно предоставя част от простанството на Центъра в името на Мелпомена, режисьорът на постановката отправи и предизвикателство към ценителите на драматичното изкуство, като издаде малка част от изненадите, които ги очакват. По-голямата, в присъщия си стил, запази в тайна, за да е пълно удоволствието от спектакъла. Става въпрос за Леонард Капон, дългогодишен режисьор в Кукления театър, когото малки и големи познават от оригиналните му постановки за деца и... не само.
  • Дълбоко гмуркане

    8 януари 2009

    текст Галина Керемедчиева, снимки личен архив

    Кристин Шарков е нескромно млад, но има самочувствието да направи своя професионален дебют с една зрелищна провокация, като се гмурне дълбоко в темата за морала. Тази година завършва театрална режисура в НАТФИЗ Кръстьо Сарафов в класа на проф. Красимир Спасов. Като студент е работил по Дон Жуан или каменният гост от Молиер и Войцек по Георг Бюхнер; асистирал е Явор Гърдев във филма Дзифт и в последната му постановка на сцената на ДТ Стоят Бъчваров - Калигула. От три месеца репетира с варненската трупа Макбет от Хайнер Мюлер и разсъждава върху понятията добро и зло, без да сочи с пръст.
  • Сцени от един театрален живот

    24 декември 2008

    текст Ирина Маринова

    Познаваме Десислава Шпатова като един от най-атрактивните, смислени и иновативни млади български режисьори. Ужасно харесахме Психоза 4:48 по Сара Кейн, Отделената глава по Айрис Мърдок и Летене по Олга Мухина. Този сезон Десислава ни изненада с поредния си нестандартен театрален опит – собствената й драматизация по Бергман Сцени от един сеемеен живот или изкуството да смиташ боклука под килима, която се играе в Драматичния театър в Пазарджик. Заслужава си горивото и времето, защото е силна, истинска и вярна на оригинала интерпретация. И докато се чудите кога да запалите колата и да отидете, ви подсещаме, че на Десислава є предстоят още поне две премиери през новата година – по класиката на Зюскинд Гълъбът и по пиесата на Яна Борисова Тихи невидими хора. Още подробности идват от самата нея – малко, но лични.
  • Да срещнеш Анастасия

    20 ноември 2008

    текст Ирина Маринова, снимки Илиян Ружин

    Анастасия Ингилизова е от онези актриси, заради които сме в залата на всяко представление. Защото умее само с един поглед да покаже за героя си повече, отколкото с 5 монолога. Защото е вълнуващо да я следим дори като второстепенен персонаж и защото е еднакво интересна в комични и драматични образи. Отдавна искахме да се срещнем с нея лице в лице и ето, че дойде идеалният повод – Инстинкти, първата премиера на Театър 199 за този сезон, в която Анастасия играе не една, а цели три главни роли.
  • Наша гордост

    20 ноември 2008

    Петя Златанова

    За него белите маратонки са чаровно минало. Има неприлично дълга биография за 38-те си години. Прави изкуство без дъх. Известен е с ролите си във филмите Изпепеляване, Подгряване на вчерашния обяд, Среща; автор на пиесата Ерос и поетичната книга Катапулт; автор на музиката към 65 театрални спектакъла, 10 игрални и 4 документални филма. Композитор на саундтрака към киношедьовъра Светът е голям и спасение дебне отвсякъде, който вече е на световния музикален пазар.

    Детството на госта ни минава под липите на Стара Загора. Оказва се обаче, че за 75-те си роли в театъра, досега не е играл нито веднъж на сцената тук. На 24-ти ноември това ще се случи - ще го гледаме в Малка пиеса за детска стая.

     

  • Дадено ми е да пазя детето в себе си

    30 октомври 2008

    Петя Златанова

    Дами и господа, да посрещнем хита на сезона - Здравейте, аз съм ваш’та леля! Новото премиерно представление на Държавна Опера Стара Загора е на 5-ти ноември (оригиналното име на мюзикъла от О. Фелцман е Лелята на Чарли). Главната роля на новия културен факт е поверена на „обичайния заподозрян“, незаменимият любимец на народа: Руслан Мъйнов!
  • Така се работи в Европа!

    23 октомври 2008

    Петя Златанова

    Дългогодишен директор на Кукления театър в Стара Загора. Винаги грее с усмивката си, жизнерадостен, пълен с енергия и оптимизъм. Успешен мениджър и творец в едно. Създал много нови и прогресивни проекти, запазвайки традициите в куклено-театралното изкуство в Стара Загора, градени поколения назад. Театърът има 51-годишна достойна история с над 300 постановки от български и световни автори.
  • Старозагорският театър е зареден с младост

    15 октомври 2008

    Петя Златанова

    Колко е важно да бъдеш сериозен е новият потенциален сценичен хит на Драматичен театър Гео Милев. Оскар-Уайлдовият хумор ще вдъхне изтънчен и очарователен стил на старозагорската публика. На сцената в персонажите на ирландския декадент, живял преди век и половина, ще се превъплътят любими за публиката артисти. За тях ще поговорим подробно в интервюто с един от корифеите на българския театър проф. Красимир Спасов. Спектакълът не би бил възможен без великолепната сценография на Марина Райчинова и Теодора Лазарова, хореографията на Веселин Ранков и превода на Красимира Тодорова.